ТОВА НЕ Е БАЛЕТ, ГОСПОДА – ТОВА Е БУНТ

Като й опре ножа в кокала, нашата политическа класа изведнъж става подредена, диалогична, деловита и социално ангажирана. Започва да си играе на добър стопанин.
Вече 20 години, 240 главанаци в парламента не успяват да подредят елементарните приоритети в развитието на страната – военна доктрина, средносрочно и дългосрочно планиране на икономиката, енергетиката, селското стопанство, демографските и проблемите на малцинствата, здравеопазването, инфраструктурата и каквото още се сетите.

Ама като стане горещо на жълтите плочки – изведнъж се вторачват в приоритетите. Не в приоритети на собственото си управление, разбира се. А в приоритетите на онези, които мръзнат отвън и викат: “Мафия. Махайте се.”

Първа повлече крак “поразяващата уста” Татяна Дончева. Тя се изправи на трибуната и хубаво се накара на протестиращите. Криели се из интернет “като мишоци” и оттам подстрекавали. Слагали си качулки на главите, поради което нямало ясно изразен лидер. Е, да – хубаво щеше да бъде ако най-отпред беше излязло едно наше момче от социалистическата младеж, с ясна визия за конкретиката на проблемите и дръзновен поглед. И с ясното съзнание, че проблемите не могат да се решат начаса, а в “обозримото бъдеще”. В обозримото бъдеще на късата памет, по-точно. Ама положението сега е по-различно. Не е това, което ни се иска.

Още като се изказа Дончева, всички официозни партии се хванаха за лошата организация на протестите. Принцът на прабългарите Расате от Люлин и той се изказа. Той пък на 500 души шествие слагал 50 коменданта. Десятници, демек. Да раздават униформите и тревата.

Телевизионният слугинаж, вместо да ни информира точно и навреме какво става в другите университетски градове из страната, не спря да повтаря едни и същи кадри от жълтите плочки и на свой ред да подлага на кръстосани разпити няколкото момчета от различни студентски организации. Целта беше същата – да се вбие клин между тях и още веднъж да се подчертае слабата организация. Всичко това бе придружено с протяжни интервюта на някакъв софийски СДС лидер, който хвърлял снежни топки по полицаите. И го арестували, ама за малко. В първото си интервю каза, че просто хвърлил една снежна топка – какво толкова? По нататък случаят придоби драматизъм. Оказа се, че не просто е хвърлял, ами се е хвърлил да защитава млади майки с колички, нападнати от полицаите. Със снежна топка в ръка. Нещо като “Синият лъв през зимата”-2.

Да, протестите протекоха и протичат при слаба организация. Само че този път на никой не му пука от този факт. Освен на Дончева и министър Миков. Които твърдят, че след като е слаба организацията, протестиращите следва да поемат цялата отговорност.

Отговорността за кое?

За това, че синьо лъвче и десетина ултраси се биха с полицаите?

В резултат на което жандармерията изви ръцете на едно окървавено момиче, което няма и петдесет кила?

Това с цялата отговорност няма да стане, господа.

Защото отговорници няма. Не сте успели да назначите овреме.

Те са някъде между “мишоците” в интернет.
И най-много да ги хванете за… фалшивите IP адреси.

А това, което става в Мрежата, е далеч по-важно и стойностно от протестите.

Които вие се опитвате да заместите с диалогични пируети между “елита” и гражданското общество.

Не се вторачвайте в слабата организация.
Не подсказвайте на съпътствуващите ви телевизии въпроси от сорта: “Ама защо вие, като студенти, допускате на протеста ви да има и фермери и майки с деца и пенсионери и футболни фенове и ултраси?”

Ами защото това не са протести, господа.
Това е бунт.
Това не е балет. Няма да свърши в края на трето действие.
Това е бунт на едно момиче, което написа в Мрежата:

Локвите изпълваха обувките ми, а звездите – душата ми.

Това е бунта на онзи млад мъж, който преди много години, когато не съществувала Мрежата, подредил на белия лист следващите думи:

Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:
— Два свята, единият е излишен!

Доста, радикално, нали? Този, който го е написал, се казва Христо Смирненски. Трябва да проверите дали не е бил някакъв ултрас. И своевременно да го отстраните от учебниците. Освен ако вече не е отстранен.

Tagged: бунт, живко желев, министър миков, мишоци в интернет, приоритети, расате, студентски бунтове, студентски искания, татяна дончева, ултраси, фенове

Posted in: Всички публикации