ФРАНСИС ФУКУЯМА: „Крахът на Америка.INC.“

Франсис Фукуяма е един от най-значимите съвременни изследователи на модерния капитализъм и глобализацията. У нас е известен най-вече с фундаменталния си труд „Краят на историята и последния човек“. Тук публикувам откъси от последната му статия, отпечатана в „Нюзуйк“ на 13 окт. 2008 година.

Заедно с някои от най-легендарните фирми на Уолстрийт банкрутира една концепция за капитализма. Как да върнем доверието към нашия бренд?

Банкрутираха най-легендарните инвестиционни банки на Америка. Капитализацията на фондовия пазар се съкрати за един ден с повече от трилион долара. На американските данъкоплатци бе представена сметка за плащане – 700 милиарда долара. По-голям от този колосален крах на Уолстрийт не може да има. Американците питат защо са длъжни да извадят от джоба си такива невъобразими суми за спасението на икономиката. Но вече се говори и за не така осезаемата, но грамадна загуба на САЩ – ударът върху марката „Америка“ – в резултат на финансовата криза.
Идеите – това са едни от главните продукти, които ние експортираме. От началото на 1980 година, когато на изборите победи Роналд Рейгън, в света доминираха две идеи – и двете американски по своята същност. Първата – това е концепция за капитализма, която гласи, че двигател на икономическия ръст са ниските данъци, меките регулации и ограничената роля на правителството. Ръйгънизмът обърна тенденцията към нарастване ролята на правителството, която съществуваше през последните сто години. Отказът от регулации стана девиз не само в САЩ, но и в целия свят.
Втората велика идея се състояше в това, че Америка ще поощрява в целия свят либералната демокрация, която се считаше за най-добрия път към плагополучна и открита международна архитектура. Мощта и влиянието на Америка се опираха не само на нашите танкове и долари, но и на факта, че болшинството от жителите на планетата оценяваха позитивно американската форма на самоуправление и искаха да построят собствените си общества по този модел.
Днес даже умът ни не може да побере до каква степен са компрометирани отличителните черти на този бренд. В периода 2002-2007 г., докато светът преживяваше безпрецедентен икономически ръст, можехме без да се замислим да игнорираме европейските социалисти и латиноамериканските популисти, които наричаха икономическия модел на САЩ – „ковбойски капитализъм“. Но днес локомотивът на този икономически импулс – американската икономика – дерайлира и рискува да завлече в пропастта целия останал свят. За това е виновен самия американски модел, утвърдил мантрата: „правителството да се намесва по-рядко“. Вашингтон не успя да регулира правилно финансовия сектор и му позволи да нанесе колосални вреди върху другите сектори на обществото.
А демокрацията беше опорочена още преди това. Едва бе доказано, че Садам Хюсеин не разполага с оръжия за масово поразяване и администрацията на Буш се опита да намери ново оправдание за войната в Ирак, свързвайки я с някаква широка „програма на свободата“. Пропагандата на демокрацията внезапно се превърна в главното оръжие за борба с тероризма. Много хора по целия свят виждат зад заявленията на Америка за демокрация само предлог за налагане на американската хегемония.
Изборът пред който сме изправени днес далеч не се свежда до антикризисния план на Полсън, или до президенската предизборна кампания. Марката „Америка“ е подложена на жестока проверка за стабилност и то когато другите модели – китайския и руския – изглеждат все по-привлекателни. Да върнем доброто име на нашата страна, а на нашия бренд привлекателност – това не е по-малко титаническа задача от стабилизацията на финансовия сектор. И Барак Обама, и Джон Маккейн имат свои силни страни, които ще включат в действие за постигането на тази задача. Но който и да победи, очаква го многогодишен тежък труд, изкачване на планината. И към тези усилия дори не трябва да пристъпваме, преди да си изясним в какво се състои нашата беда: кои именно аспекти на американския модел са здрави, кои осъществявахме неправилно в нашата практика и от кои трябва въобще да се откажем.
Както отбелязаха много коментатори, крахът на Уолстрийт – ознаменува края на Рейгъновата епоха. В този смисъл, те несъмнено са прави, дори и ако Маккейн успее да победи на изборите през ноември. Големите идеи се раждат в контекста на определена политическа епоха. Те рядко успяват да преживеят кардинални промени в обстановката. Ето защо в политическия живот, доминацията на левите и господството на десните, обикновено се сменят циклично в рамките на едно поколение.
За своето време рейганизмът /или британската му разновидност тачъризма/ изглеждаха отлично. Още от времето на Рузвелтовия „нов курс“ през 1930-те години държавните апарати по целия свят се разрастваха. Към 1970-те години големите държави на благополучието и икономическите системи, сковани от бюрокрацията, доказаха огромната си нефункционалност. В тези времена телефоните бяха скъпи и беше трудно да получиш линия, пътуването със самолет беше разкош само за богатите, а мнозинството от хората държаха парите си в банкови сметки, по които се начисляваха неголеми, фиксирани лихви. Програмите за подкрепа на семейства с деца създадоха ситуация в която на бедните семейства не беше изгодно да работят, нито да съхранят брака си и тези бракове се разпадаха. Благодарение на революциите, осъществени от Рейгън и Тачър, стана по-лесно наемането и уволняването на работници, което причини на хората огромни страдания в условията на съкращаване и спиране на производства в традиционните отрасли. Но едновременно с това беше подготвена почвата за почти 30 годишен икономически ръст и възникването на нови сектори от типа на информационните технологии и генното инженерство.
…
През последното десетилетие се наблюдаваха очевидни симптоми, че рейгъномиката се отклонила от пътя и започва да става опасна. Първата камбанка беше финансовата криза в Азия от 1997-98 година. Страни като Тайланд и Южна Корея, следвайки американските съвети и поддавайки са на американския натиск, в началото на 90-те либерализираха своите капиталови пазари. След това, при първата опасност, доларите бяха стремително изтеглени от тези икономики. Позната картинка, нали? Междувременно страни като Китай и Малайзия, които не последваха американските препоръки и не отвориха или твърдо регулираха своите пазари, се оказаха много по-малко уязвими.
Имаше и друг обезпокоителен признак – в Америка се натрупваха структурни дефицити. След 97-ма година Китай и ред други страни започнаха да изкупуват американски долари в рамките на премерена стратегия за отслабване на собствените си валути, за да осигурят безпроблемна работа на собствените си предприятия и да се предпазят от финансови сътресения. Това отлично устройваше Америка след 11 септември: означаваше, че можем едновременно да намалим данъците, да финансираме безумния бум на потреблението на дребно, да плащаме две скъпоструващи войни – и всичко това при фискален дефицит. Колосалният и непрестанно нарастващ търговски дефицит, който се получи във връзка с това – към 2007 – ма той беше 700 милиарда на годишна база – очевидно не можеше да се издържа, рано или късно чужденците щяха да разберат, че Америка не е сигурно място, където могат да си държат парите. Падането на американския долар означава, че този час настъпи. Очевидно Чейни не е прав – дефицитът има значение.
…
Вторият ключов компонент на американския бренд – това е демокрацията и готовността на САЩ да поддържат други демокрации по цялата планета. Тази идеалистическа линия присъствува във външната политика на САЩ през целия 20 век – от Лигата на Нациите на Удроу Уйлсън, до „Четирите свободи“ на Рузвелт и призива на Рейган „разруши тази стена“, адресиран до Михаил Горбачов.
Налагането на демокрация по пътя на дипломацията, помощите за обществени организации и свободните медии – никога не е предизвиквало съпротива. Но сега възникна проблем: аргументирайки се с демокрацията за войната в Ирак, администрацията на Буш накара много хора да проумеят че „демокрация“ – това шифровано означава военна интервенция и смяна на съществуващия режим. Хаосът, който се възцари в Ирак след нахлуването там, съвсем не подобри имиджа на демокрацията. Днес Близкия изток е минно поле за която и да е американска администрация, доколкото САЩ поддържат недемократични съюзници като Саудитска Арабия и отказват да преговарят с организации като „Хамас“ и „Хизбула“, които са дошли на власт в резултат на свободни избори. Когато ни издигаме идеята „програма на свободата“, към нас не изпитват особено доверие.
…
В наши дни, отвъд границите на Америка, особено не се вслушват в съветите, които им даваме.
…
Вялата реакция на кризата в Уолстрийт показва, че нашата политическа сфера се нуждае от генерални промени. Революцията на Рейгън завърши с половинвековно господство на либералите и демократите в американския политически живот и създаде разнообразни подходи към проблемите на своето време. Но с годините старите свежи идеи закостеняха и се превърнаха в догми. Равнището на политическите дебати се принизи да грубости, тъй като борците за теснопартийни интереси оспорват не само идеите, но и мотивите на своите опоненти. Всичко това усложнява процеса на адаптация към новите реалности, с които се сблъскваме. Главният въпрос пред американския модел ще бъде – може ли той да се самовъзстанови за пореден път.
Успешният бренд – това не е да намажеш с червило свинска зурла /както се изрази един кандидат-президент/. Успехът на бренда ще зависи от това дали можем да предложим на хората добрата и необходимата стока. На американската демокрация и предстои напрегната работа.

————————————————————-
Fukuyama is professor of International Political Economy at the Johns Hopkins School of Advanced International Studies.