КОНСЕРВАТИВНАТА ПЛАТФОРМА – ЕДИН ВЪЗМОЖЕН ИЗХОД

Става дума за опозицията, както се досещате. По-точно – за нейните национални особености. Заради които превъртането на властовата рулетка отдавна наподобява въртене на стара баница – достатъчно раздърпана и нахапана.

За кой ли път сме свидетели как бавно, но сигурно отшумяват призивите за принципно разбирателство по основни национални въпроси, които да консолидират опозиционното говорене, за да стигне то в приличен вид до избирателите.

Това, че тези дето управляват крадат, е отдавна известно. Ама не стига. Хората, които все още гласуват, имат право да знаят – кой за какво се бори на политическата сцена. Вместо това наблюдават дребнави спорове – за ползата от напускането на парламента, кога да излезем на площада и комични призиви за неплащане на данъци. Като че ли в България някой се е засилил да ги плаща – достатъчно е да погледнем анемичния дял на прякото облагане в приходната част на бюджета.

Справедливостта изисква да кажем, че за обща опозиционна платформа пръв заговори лидерът на “Атака” Волен Сидеров. По-късно се присъединиха “Герб” и другите от опозицията, но с известни уговорки, както винаги става у нас. Тази нерешителност доведе “Атака” до характерните за нея импулсивни действия и тя излезе на площада. По принцип – няма лошо. Но се съмнявам, че президентът Първанов ще си го премести от другата страна – кабинета има предвид. За да не му вдигат гюрултия под прозорците.

Първанов, който на пръв поглед демонстрира завидно хладнокървие, всъщност е доста притеснен от политическата картинка в страната. По тази причина се опитва да въведе някаква плаха мажоритарност в изборното законодателство. Усилия, за които всички дълбоко му съчувстваме. А парламентарното представителство си е за оплакване – социалисти, които всъщност са социалдемократи /но и това не е сигурно/, радикални националисти, постоянно етническо присъствие и слаба десница с добър интелектуален потенция, но какво от това. Вън от парламента е партия “Герб”, на която социолозите отреждат второ, че и първо място в бъдещото народно представителство. Ама кой вярва на социолозите в днешно време?

ГЕРБ си имат лидер като слънце и той вероятно ще ги изведе на по-предно място. Особено ако партийните физиономии на НДСВ, СДС и производни продължат да линеят. Друг е въпросът, че освен лидер, те трябва да изкарат на сергията и някаква програма. Това, което видяхме неотдавна като икономическа платформа, беше толкова свъхлиберално, че даже либертиянците си подсмиваха под мустак. Удивителната способност на Борисов да печели избори може да му изиграе лоша шега, ако в най-близко време хората не видят разписани няколко ясни послания и ангажименти. Не стига само дежурното: “ГЕРБ като дойде на власт, това няма да го допуснем”. Гаранция-Франция, казваме в такива случаи.

Миналата седмица Валери Найденов ни поднесе един любопитен текст в “24 часа”, където разсъждаваше върху консерваторите, либералите и фалшивото сирене.

Тук ще цитирам части от това остроумно есе, като се надявам, че не ги вадя от контекста.

“По принцип самото членство на българската десница в ЕНП е едно голямо менте. В тази интегрална европейска организация членуват партии, които се отличават с едно – те са крайно консервативни и имат корени в църквата, предимно католическата… В България обаче консервативната сила е БСП. От СДС, ДСБ и ГЕРБ се очаква тъкмо обратното – радикални либерални реформи. СДС и консерватизма са като огъня и водата.”

Тук ще си позволя някои забележки.

Първо – БСП може и да е била някога консервативна сила, ама доста отдавна. По времето когато Жан Виденов се опитваше да резервира икономиката и особено енергетиката в полза на националния капитал. По тази причина му отрязаха главата с активното участие на либералите от собствената му партия. Друг е въпросът, че за самите консерватори понятие като “ляв консерватизъм” не съществува, тъй като за тях това означава само едно – комунизъм. Може би поради страха от този именно етикет социалистите вече години наред се опитват да вземат либералния завой и за малко наистина да го вземат с въвеждането на плоския данък. Напоследък им стана ясно, че са се похлъзнали и дават на заден. Но ако бяха наистина консерватори, трябваше да дадат на заден още преди въвеждането му. Вместо това, Сергей Станишев направи една свръхлиберална изцепка – как ще въведе данъка, при това без необлагаем минимум, тъй като той противоречал на самата идеята за плосък данък. Да ама сега ще трябва да се върне чак до 1938 година, когато в САЩ окончателно са изяснили въпроса с необлагаемия минимум:

“За равнище на доход, по-ниско от сумата за съществуване, пределната полезност (на дохода) клони към безкрайност. Следователно получателят само на доход за съществуване има данъчен капацитет (възможности да плаща данък) равен на нула; и всяко посегателство върху неговия доход ще му коства живота.” Fagan, E.D., Recent and Contemporary Theories of Progressive Taxation, Journal of Political Economy, vol. 46, 1938, p.459.

Второ – десните у нас малко пресоляват манджата като се кичат с някакъв двоен медал за заслуги – хем десни, хем консерватори. Нека да сме наясно, че консерватизмът е набор от преди всичко морално-етични принципи за политиката и по тази причина не стои в плоскостта ляво-дясно. През целия период на прехода нашите десни действуваха като ултралиберали, до степен на разпасаност. Като започнем от пасионарното недомислие на Филип Димитров “Да хвърлим всичко в ръцете на пазара!” и стигнем до такива утилитарни и слабоизвестни истини като, например, необратимото разрушаване на мелиорациите и напоителните системи в България. За чието възстановяване днес, по груби изчисления ще ни трябват 4 милиарда лева.

Трето – Валери Найденов твърди, че Европа очаква от нашите “десни” да проведат радикални либерални реформи. Доста спорна констатация. По моему те до такава степен ни се нагледаха на либералното реформаторство /и ляво и дясно/, че накрая спряха парите. Както и да обръщаме страниците на “черновите” и “беловите” от последния доклад, няма как да не видим, че европейците считат модела на прехода за сбъркан.

Между редовете на всички тези писма и доклади се вижда само една дума и то с големи букви – RESTART.

Що се отнася до оценките за злокачествените сраствания между политическия елит и мафиотизираната бизнес среда, то тук въпросът е далеч по-сериозен. И никакви изказвания на премиера, че “ние още се учим и затова правим грешки” не предат при това положение.
Ако си представим консерватизма като един мъдър и по тази причина богат човек, той би ни посъветвал следното:

“Престанете да разрушавате страната си посредством либерални експерименти и социално инженерство. Погледнете в собствената си стопанска история и ще видите, че сте имали немалко години на възход. Помнете, че от разрухата най-напред се облагодетелстват мародерите. Които, както по всичко личи, са ви се качили на главата. Опитайте да ги махнете или поне да ги натикате в дупките откъдето са излезли. Ако се наложи, променете конституцията и въведете ценз за влизане в политическия елит. Преди всичко образователен, тъй като там сте направо за оплакване. Не позволявайте на този елит да се отклонява от типичните за вас национални и религиозни ценности. Започнете активно да създавате и подпомагате средната класа. Дайте шанс на дребния производител и семейството като икономическа единица.

Ама не на семейство Велчеви. Те са тръгнали по пътя на голямата глобализация и по тази причина ще минат и заминат. Даже няма да си ги спомняте. Все още имате шанс. Желая ви успех!”

Удивителното в този въображаем монолог на типичния консерватор е това, че отделни изречения от него присъствуват в програмите на почти всички опозиционни партии. В идеята на ГЕРБ за създаването на икономически и информационни клъстери. В проекта ДСБ за национално автономна и силна демокрация, дори в програмната привързаност на АТАКА към националните ценности. А вероятно и в програмите на други субекти от десния спектър.

Горчивата истина е, че всички те не успяха и вероятно няма да успеят да интегрират тези идеи в една бъдеща консервативна платформа. Поради което ще трябва да дойде интегратор отвън. И той вече е почукал на вратата.

При това положение – типичният консерватор би казал следното:

Жалко, как е възможно една толкова пъстра опозиция да позволи социално-политическо инженерство отвън. Нямат ли национално достойнство!

Ето защо в специализираната литература типичният консерватор се определя като прагматичен идеалист. При това богат.
А ние тук – като либерални материалисти. При това бедни.

—————————————————————–
Още по темата: БЪЛГАРСКИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ -
НА ГОЛА ПОЛЯНА И НА ОБРАНО ЛОЗЕ