КОЙ ЩЕ СЕ ИЗПРАВИ СРЕЩУ СХЕМАТА?

публикуван текст – в. „Седем“

Поредната промоция на независимото аналитично звено „Индъстри уоч“ кой знае защо съвпадна с шестия вот на недоверие към правителството. Темата на доклада този път /пак кой знае защо/ беше свързана с милиардите, които гражданите държат в портфейли, акции, недвижимости, влогове и дюшеци.
Първата реакция на медиите звучеше приблизително така: Българинът върти 32 милиарда лева. После се оказа, че една трета от тях са дължими кредити към банки и лизингови организации. Повече от половината от останалите 22 милиарда са придобити вследствие продажби на недвижими имоти. А 16 процента, но вероятно много повече /по мнението на Георги Ангелов/ са внесени от чужбина, където вече 1.5 милиона българи създават добавена стойност на други икономики, белким успеят да си купят жилище в България, да започнат някакъв бизнес тук, или да помогнат на възрастните си родители и на децата. Тоест, горепосочените милиарди ни напомнят онези компоти, заведени като компютри, ако перифразираме известния виц.
Докладът щеше да звучи по-малко подозрително, ако беше титулован малко по-делово, вместо с холивудското заглавие „Богатството на домакинствата в България“. Което си е явна покана към медиите да извикат дружно „Сезам, отвори се!“. За да можем ние, редовите граждани, да надникнем в приказните богатства, скрити под привидно скъсания дюшек на народа. Ето как в. „Дневник“ описва едно друго странно твърдение в доклада:

Реалното финансово състояние на домакинствата (заедно със задълженията) е 32.1 млрд. лв., показват данните на „Индъстри уоч“. Ръстът спрямо второто тримесечие на 2007 г. е 23% и изпреварва ръста на потребителските цени, обясни Красен Йотов от агенцията. По думите му увеличението се дължи основно на повечето приходи от продажби на имоти поради тяхното поскъпване, както и на средствата, изработени в чужбина.

Тук г-н Йотов вероятно се опитва да ни обясни как да преборим инфлацията.При това с реални примери от живота през 2007-2008 година. Вземаш 100 хиляди кредит от банката, продаваш си имота за още 200 хиляди, слагаш триста бона в джоба и излизаш на улицата гол като пушка. Посещаваш първия МОЛ с тази пачка в джоба и осъзнаваш, че инфлацията просто е изчезнала. За известно време.

Повечето от хората в „Индъстри уоч“ определят себе си като либертианци. Либертиянството вероятно е по-дълбоко като икономическа философия, но най-грубо може да се определи като черешка в тортата на неолибералния възглед за света. Хората, които изповядват тези идеи ратуват за безмерна икономическа свобода на отделния индивид и разглеждат държавата и държавността като досадно, но все още необходимо допълнение към личната инициатива. За разлика от анархистите, които пледират за окончателното им премахване.

Работата е там, че цената за неолибералните експерименти по света и у нас обикновено бива плащана от същата тази държава. Ето как американските аналитични издания коментираха либералните игри с ипотечните фондове и рисковите инвестиции на банките:

„Вчера 17.МАРТ.2008, акциите на Bear Stearns се търгуваха за около $4 на акция. Това е спад от 90% спрямо цената в петък ($30). Поуката от всичко това е, че инвеститорите изгубиха близо 100% от парите си – с други думи инвеститорите фалираха. Bear Stearns обаче не фалира. Федералният Резерв спаси своите приятели в беда. Федералният Резерв ще напечата тези пари, така че отново американският народ, арабските страни, Китай, Япония и хората които имат USD ще платят за това спасение чрез инфлационния данък. Ако това не е комунизъм за големия капитал, незнам какво би могло да бъде .“ http://www.novini.net/search/label/

Същите тези анализатори отдавна твърдят, че космическите цени на петрола съвсем не са в пряка зависимост от доброто старо правило „търсене-предлагане“. Десет или дори дванадесетпроцентовия растеж на икономиките в Китай и Индия през последните години не може да обясни 100-процентовия скок на черното злато. Другото обяснение са виртуалните спекулации с така наречените запаси, фючърсните сделки, огромната власт на онези свръхлиберални индивидуалисти, които се опитват да превърнат всяка текуща политическа клюка в печалба.

Българската сцена на прогнозите и спекулациите удивително напомня домашното театро в стил „Иванко убиецът на Асеня“. На 18 юли миналата година в централно икономическо предаване по БНТ, Лъчезар Богданов, либертиянец и анализатор в „Индъстри уоч“ отговаряше на въпросите за цените. Отбелязаното от статистиката общо увеличение, и то в началото на лятото, когато цените у нас обикновено падат, Богданов обясни със законите на пазарната икономика. На въпроса защо плодовете и зеленчуците вървят нагоре вместо обратното, той отговори: „В никой случай не можем да определим това състояние като кризисно или извънредно. Разбира се животът в България поскъпва, но една от причините това да се случва е, че доходите на българите поскъпват, все по-трудно е да се намери евтин труд, а това повишава разходите на бизнеса за производство на стоки и услуги“.
След това изказване, водещата направи логичната забележка, че заплатите в България са не само най-ниските в Европа, но и в региона. /Към което трябва да добавим – по-ниски от тези в Русия, Китай, Казахстан, Туркменистан и всичко, което завършва на „стан“, без Бантустан, което май не е държава, а резерват за аборигени в ЮАР/.

Журналистката попита: „Както виждаме, българинът търси като спасителен вариант кредита. Какъв би бил начинът за плавно, но бързо покачване на доходите, така, че инфлацията да не се вдигне?“ На което г-н Богданов отговори с дежурната теза, че всъщност доходите не са това, което изглеждат. Работодателите плащали неофициално повече, а за пред статистиката – по-малко. Този мисловен конструкт всъщност принадлежи на Емилия Масларова, която вероятно си мисли, че като го повтаря непрекъснато по телевизията, всеки път открива топлата вода.

Тезата на управляващите, че целия народ е потънал до гуша в сенчестия сектор и граби с пълни шепи от сивите пари на работодателите е доста съмнителна. Поради няколко причини.

Първо – дори да умножим по две това, което работодателите плащат „за пред статистиката“, пак ще сме на последно място в Европа. Ако сивите плащания изсветлеят на 100% – пак ще сме на последно, или в най-добрия случай на предпоследно място, и то при положение, че Румъния се спре или започне да тича назад.
Второ – като я слуша човек социалната министърка, ще си помисли, че сива икономика има само у нас. Все едно че в Унгария няма сиви плащания, да не говорим за Полша, да не говорим за Естония, където напоследък въобще не е ясно кой пие и кой плаща, а след като руснаците отказаха да им купуват шоколадовите бонбони, прословутият естонски икономически тигър леко приклекна.

Трето – не е ясно защо народът от една страна е фрашкан до гуша с нерегламентирани пари, пък от друга – все повече затъва в банкови заеми. При това, както отбеляза водещата, най-търсени били ипотечните кредити. Те, не са най-търсени, уважаема – ами най-давани. Банките дават заеми срещу имоти, за да има после какво да си приберат. Това е сакралната истина за кредитната експанзия. Банките, както обикновено се случва в страни като нашата, скоро ще бъдат, ако вече не са станали, най-големите земевладелци и собственици на имоти. Които после ще бъдат продадени на когото трябва.

Но да се върнем към г-н Лъчезар Богданов и неолиберализма. Само две седмици след като ни обясни, че поскъпването е нещо естествено и здравословно за обществото, радетелят за безгранична свобода на бизнеса неочаквано започна да си скубе косите по „Дарик радио“:
„В търговията с някои основни продукти в България има престъпен фактор и определени хора се отпитват с престъпни методи да монополизират и на практика да контролират цели бизнеси. Целта им тази година е определени продукти да стоят на максимално високи цени. ЕК непрекъснато критикува неспособността на правителството да се справи с организираната, едрата престъпност, която стига до там да контролира цели сектори от икономиката с непозволени средства. Това е проблем, който може да се разреши само чрез действията на съда, полицията и прокуратурата.“

Ако трябва да си изразим по-елегантно, това заявление говори, че некои наши либертиянци, постепенно преминават на умерено либерални позиции. Което ще рече – свободно предприемачество, ама „со малко кьотек“.

Една година по-късно „Индъстри уоч“ отново застават на страната на управляващите, пускайки мухата за милиардите на българина. Вместо да бият камбаната за безобразната картелизация на българската икономика, впрочем официално призната от КЗК, чрез няколко анемични глоби. Вместо да обяснят на политическата класа, че няма никакво значение кой ще кара влака. Тъй като в картелната игра, наред с баш-тарикатите на прехода, отдавна се е включила и държавата. И те заедно играят срещу собствения си народ. За последното няма нужда да сезираме ДАНС, ами просто трябва да погледнем числата.

Преди драстичното увеличение на млечните продукти от юли 2007 г. цените на обикновеното сирене и кашкавал бяха съответно – 3.50 до 4.50 лв. и 6.50 до 7.50 лв. Изкупната цена на кравето мляко беше 50-60 стотинки за литър. Година по-късно сиренето е 6, 7 и 8 лева, а кашкавала – 12. Но изкупната цена на млякото си остава същата – 50 стотинки. Прекупвачите нито за миг не отпуснаха мъртвата хватка около бедния селянин, който произвежда млякото. И тъй като този последният плаши да изколи добитъка, другия играч в националния картел – държавата, ще трябва да му осигури дотация от 20-40 ст. на литър от бюджета. Тоест от нашия джоб. Да не би случайно кашкавалените босове да се бръкнат малко по-дълбоко.

По същата схема години наред плащахме най-скъпите gsm-услуги в света, а днес – най-скъпите роуминг и sms в Европа.

По същата схема, която у нас официално се нарича регулация, EON, CEZ и EVN ни продават тока по-скъпо отколкото във Франция, например. Но не плащат на собствените си работници френски заплати, а някакъв вид български социални помощи. Да не говорим за поддръжката на преносните мрежи. И няма смисъл да се чудим защо тези гиганти се натискат да идват в България, която била, казват, малък пазар. Малък, ама сладък.

Тъй, че основният политически въпрос днес звучи така: Кой ще посмее да се изправи срещу Схемата?