БЕДНА ИМ Е ФАНТАЗИЯТА

Видно е, че у нас има хора, който не страдат твърде по спрените фондове.
Взеха да се чуват гласове, че като са ги спрели – ще ги извадим от бюджета. Милион-горе, милион-долу – какво му плащаш.

В излишъка вече има 4 милиарда. Отскубнати от заплатите на учителите, здравеопазването и мизерните дажби на пенсионерите. Но ако попитате нашите капитани на макрорамката защо през септември миналата година не осигуриха човешко съществуване за учителите, те ще отговорят както миналата година: Ако вземем безконтролно да вдигаме заплатите, ще се вдигне инфлацията. Само, дето забравят, че преди това вече я бяха вдигнали, още през юли. Тогава те очевадно си затвориха очите пред поредица от картелни схеми на близките до тях тарикати, които буквално за една седмица вдигнаха сиренето от 3.50 на 7 лева, олиото от 1.80 на 4 лева, хляба от 0.65 на 1.20 лева, да не говорим за пилешкото, захарта, обикновените колбаси и т.н, и т.н.

През юли 2007 година правителството окончателно капитулира пред картелизацията на пазара. През същия този юли министър Петър Димитров се правеше на голям либерал по телевизиите, повтаряйки, че 8% инфлация е нормално нещо и законите на пазарната икономика щели да се задействуват къмто есента и цените да си дойдат на мястото. Всъщност стана точно обратното – в периода септември-ноември последва втори ценови шок – този път по линия на онези стоки, които в съзнанието на редовия човек вече са луксозни. Като обикновения кашкавал,например, който от 7 отиде на 12 лева и си стои така до днес. Инфлацията се качи на 13.6 процента /според ДПА/, но според министър Димитров и НСИ – на 8%. Разбира се министъра и статистиката по онова време гледаха отвисоко на инфлацията. Техният „стратегически макро-поглед“ обхващаше най-голямата възможна потребителска кошница – от саламуреното сирене до мерцедесите и яхтите. През октомври имах удоволствието да обрисувам картинката във в. „Класа“ по следния начин:

Вероятно тайната на инфлацията се крие в така наречените “потребителски кошници”. По принцип у нас /а вероятно и по света, в което съмнявам/ се отчитат най-малко две “потребителски кошници” – голяма и малка. У нас даже е по-сложно – съобразно обстановката “кошниците” биват всякакви. Когато се отчитаме пред Европата, както му е реда, “кошницата” е най-голямата. В нея влизат: както стремително поскъпващото обикновено сирене, така и относително поевтиняващите плазмени телевизори “SONY”, които са толкова “Сони”, колкото им е платено митото. Към графата “сирене” се причисляват, както онзи бъркоч от вода, сол, извара и сирене, което през април се продаваше между 2.80 – 4.50 лева, така и тънките френски и холандски сирена, чиято цена не е мръднала оттогава. “One dollar is one dollar” – се казва в тези случаи. Ето, така се формира индексът на инфлацията в общочовешки за България план. Друг е въпросът, че френското сирене го купуват /понякога/ хората от т.н. “средна класа”, които по официални данни у нас са между 4 и 7%. Ако погледнем “кошницата” на богаташите в България /1-1.5% от населението/, там инфлация няма. Тъкмо обратното – наблюдава се дефлация. Френското сирене не е мръднало, даже в някои магазини върви надолу. При мерцедесите и яхтите тенденцията е същата, да не говорим за крадените – те пък съвсем паднаха. Да не говорим за плоския данък, който на този процент и половина му дойде дюш-еш.

Върнах се година назад, за да кажа, че спирането на европейските пари и грамадното петно върху репутацията на България, не е резултат от политически, а от структурен икономически проблем на така наречения преход. Отдавна се знае, че цели сектори от икономиката са в ръцете на монополисти, които спокойно картелират жизненоважни индустрии, свързани с ежедневното изхранване и конкретния бит на населението. Социално-политическият дневен ред на страната е без значение за лидерите на тези структури. Техният дневен ред се определя от собствените им капризи – от последната мода при автомобилите, например. Само в България производителите на свински уши и карантия се се возят в автомобили, които са по вкуса на Хю Хефнър, примерно казано.

По всичко личи, че някои хора, включително Станишев, искат да обвият тази действителност в димната завеса на политическото говорене – воля за промени, борба с корупцията по високите етажи, реформи в съдебната система и прочие термини, които не са същностни, а следствие от мъртвата хватка, в която се намира стопанския живот на страната.

По тази причина бе направено максималното за да се смекчат някои оценки от черновата на Доклада. Не политическите оценки, а критиките по отношение на структурно-икономическите реалности са най-тревожните – както в оценката на ОЛАФ, така и в „черновите“ на ЕК. Там се говори за схеми и вериги от фирми. Казва се в прав текст, че моделът, който е избран се е провалил окончателно и е необходимо да се започне всичко отначало. Дори в окончателните документи присъствува императивно препоръката да се разплетат мрежи от стопански субекти и зависимости между политиката и бизнеса.

Веднага след излизането на докладите, управляващите един през друг заявиха, че внимателно ще четат и ще тълкуват всяко изречение от докладите.

Не се задълбочавайте дотам, господа. Въпреки омекотения стил, в докладите има достатъчно груби намеци, които вие тепърва ще тълкувате, а хората отдавна са разбрали. При това чрез портмонетата си.

Истината е, че на Европа й е бедна фантазията за какво става дума. В този смисъл, ЕК едва ли си дава точна сметка какво всъщност иска от нас. Европейците май искат да се обърнем с хастара навън. Ама това ще бъде неприятна гледка – мръсна, мазна и с безброй вътрешни джобчета с един пачки, за които нищо не се знае.

Разплитането на порочната взаимозависимост между политиката и бизнеса ще ни отведе в зората на демокрацията, а оттам – направо в безобразната и безогледна масова приватизация. По онова време, докато ние се хвалехме с успехите, шефът на Агенцията за приватизация на Чехия ни пусна първия студен душ, заявявайки по БНТ: „Масовата приватизация е най-срамния елемент от общия приватизационния процес. Гледайте да я завършите максимално бързо и безболезнено“.

Тъкмо обратното направихме в България – проведохме я /и продължаваме да я провеждаме/ максимално бавно, максимално несправедливо и болезнено за редовия гражданин.
Условният рефлекс за преяждане се пренесе и върху европейските фондове.

Тези, които се захлебиха по онова време, днес искат да приватизират и тях. Но ако случайно не успеят /в което дълбоко се съмнявам/, имат друг широк фронт за усвояване на средства и той се нарича – сива икономика, пране на мръсни пари и офшорки. Само по този начин можем да си обясним странния български феномен – луксозни хотели на Черноморието цяло лято стоят празни, посрещат единствено собствениците си и многобройната им охрана. В същото време са построени с кредити от туроператори и банки, но не можеш да ги бутнеш с пръст, тъй като кредитите са върнати буквално на другия ден, всичко е законно и оттук нататък – пей сърце.
Не е задължително /пък и не е здравословно/ да навлизаме в тъмната екзотика на проституцията, наркотрафика и така наречената туристическа индустрия. Достатъчно е да погледнем официалните и актуални действия на „белите“ институции в България.

В последно време Комисията за защита на конкуренцията нещо се размърда и измъти няколко санкции за картелни споразумение между производителите на олио, пилешко месо и хляб. Ако не друго, КЗК официално призна, че в България действуват картелни вериги производители на основни хранителни продукти. Управляващите все още се свенят да си го признаят. Санкциите, разбира се, бяха символични – 14-те крупни прозводители на олио бяха глобени с общо 1.8 милиона лева, 26-те боса на пилешкото – с общо два и половина милиона, а хлебарите – с общо 36 хиляди. Коментарът може да се изрази само с три думи – ха,ха,ха! Тук искам да напомня, че омразният Джордж Буш-джуниър през декември 2006 година определи глоба от 2 милиона долара за всяка обикновена бензиностанция, която играе с цените за крайния потребител. Във връзка с това няколко бензиностанции във Флорида и Ню Мексико просто изчезнаха от пазара.
Корпоративната история на капитализма, към който така страстно сме се устремили, ни учи, че картелните споразумения са най-тежкото престъпление в техния свят. То обикновено се наказва със смърт за икономическите субекти, които са хванати да го практикуват.

На ЕК наистина й е бедна фантазията за какво всъщност става дума. Защото в картелната игра, наред с баш-тарикатите на прехода, отдавна се е включила и държавата. И те заедно играят срещу собствения си народ. За последното няма нужда да сезираме ДАНС и КЗК, ами просто трябва да погледнем числата.

Преди драстичното увеличение на млечните продукти от юли 2007 г. цените на обикновеното сирене и кашкавал бяха съответно – 3.50 до 4.50 лв. и 6.50 до 7.50 лв. Изкупната цена на кравето мляко беше 50-60 стотинки за литър. Година по-късно сиренето е 6, 7 и 8 лева, а кашкавала – 12. Но изкупната цена на млякото си остава същата – 50 стотинки. Прекупвачите нито за миг не отпуснаха мъртвата хватка около бедния селянин, който произвежда млякото. И тъй като този последният плаши да изколи добитъка, другия играч в националния картел – държавата, ще трябва да му осигури дотация от 20-40 ст. на литър от бюджета. Тоест от нашия джоб. Да не би случайно кашкавалените босове да се бръкнат малко по-дълбоко.
По същата схема години наред плащахме най-скъпите gsm-услуги в света, а днес – най-скъпите роуминг и sms в Европа.

По същата схема, която у нас официално се нарича регулация, EON, CEZ и EVN ни продават тока по-скъпо отколкото във Франция, например. Но не плащат на собствените си работници френски заплати, а някакъв вид български социални помощи. Да не говорим за поддръжката на преносните мрежи. И няма смисъл да се чудим защо тези гиганти се натискат да идват в България, която била, казват, малък пазар. Малък, ама сладък.

Тъй, че вместо да се прегрупират за местата в следващия парламент, онези политици, които смятат себе си за национално отговорни, да се вгледат в икономическата структура на българската преработваща индустрия – и на индустрията въобще. Да си направят списък на „обръчите“, които самите те създадоха в периода на прехода. Да изработят план как /ако въобще успеят/ да застанат извън тези обръчи и на онова разстояние, което се изисква от елементарната политическа хигиена.

Хората, господа и дами от елита, не пасат трева. Ако си въобразявате, че не се досещат защо 20 дни преди президентските избори, въпреки растящите цени на нефта, бензинът в България слезе надолу с близо 30 стотинки, то вие сте в дълбоко заблуждение.
А последните доклади – чернови и белови – ни дадоха да разберем, че европейците също не пасат трева.
Което, може би, е единствената ни надежда.

——————————————————–
Още по темата: ДЕМОКРАЦИЯТА НА ДИЛЕТАНТИТЕ