МАЖОРИТАРНОТО ПРОДУХВАНЕ НА СИСТЕМАТА

Защо всички се нахвърлиха върху плахите предложения на президента Георги Първанов за засилване на мажоритарния елемент в изборното законодателство? Защо умните глави в медийното пространство започнаха да говорят, че парламентът щял да се напълни със случайни хора и подставени лица? Като че ли сега е пълен с аристократи. Защо почнаха да вадят вода от девет кладенеца, само и само да се запази статуквото – как в Англия и Франция имали проблеми с чистия мажоритарен избор? Пък там, където мажоритарното било обуздано в рамките на пропорционалното – проблеми нямало./Германия/.

Всъщност проблем има в България, а не в горепосочените три държави, независимо как избират там своите депутати. Този проблем се нарича – системна и окончателна криза на представителността. А във връзка с продължителната употреба на пропорционалните партийни листи, това е криза на българските партии. Не е ясно защо си мълчим по въпроса – българските партии в този им вид не представляват българския народ. Вече никой не иска да гласува за тях. А тези, които гласуват, го правят за пари.

Може би и поради тази причина Президентът предизвиква подобен дебат. Доколко това е съзнателно или се търси палиативен изход от тежката ситуация – няма как засега да разберем. Трябва обаче да отчетем, че г-н Първанов е опитен апаратчик. Той е наясно как се управлява партия от класическия български тип. Явно е дошъл до извода, че моделът на такова управление стигна до задъдена улица.

Почти всички български партии, вече над 380, не са продукти на идеологии. Те са организации, създадени от външни за тях сили – лобита, групи от бивши или настоящи представители на службите, местни величия, икономически кръгове. В най-добрия случай те са дъщерни предприятия на т.н. големи партии на прехода. По тази причина се управляват като ЕООД-та. Тесен кръг от хора, приближени до вожда или на тези, които му дърпат конците, определят поведението им в политическото пространство. Резултатите са налице. Тук дори не става дума за търговията с гласове. Такива партии нямат никаква политическа стойност, освен ако не станат акционери в националното политическо АД. Оказа се обаче, че бизнес-елитът /каквото и да значи това в България/ се оправя по-добре в материята с покупко-продажбите и дяловите участия.

В този смисъл призивът на Президента за засилване на мажоритарния дух е някакъв опит да се възстанови автентичната идеологическа физиономия на българския партиен живот. Трудна работа, да не кажем невъзможна.

Ако погледнем от този ъгъл, на терена в момента се отличават няколко политически субекта.

БСП – социалдемократическа, със залязващо ляво крило и доста размита физиономия, що се отнася до социално-икономическата политика, да не говорим за външната. Партия на опасните политически компромиси, които са опасни преди всичко за нейната цялостност. С носталгично настроен, смаляващ се електорат, гарниран от неголяма група млади прагматици, които са автори и двигатели на безкрайните компромиси.

АТАКА – националистическа радикална партия със силен ляв уклон, елементи на консервативност и етатизъм. С неголям електорат, който неуместно бива определян като маргинален. Електоратът на партия Атака има голям потенциал за внезапно нарастване по ред причини. Заради своята радикална идеология партията печели от всеки провал на управляващите. Несправедливо обвинявана, че не търси контакти с други партии. С добре изградени структури из страната.

ДПС – лява етническа партия с твърд електорат и по същество корпоративна структура. В голяма степен зависима от лидера си, що се отнася до нейната цялостност.

ДСБ – дясна, либерална партия с твърдо ядро, силно зависима от лидера си, със силен, но твърде “клубен” интелектуален потенциал. Стеснен електорат, който има потенциал за се разшири до известна степен.

За съжаление това са идеологическите репери на българското парламентарно представителство. В парламента има и други партии, които отдавна са изгубили физиономиите си – като НДСВ, СДС и производни. Картинката е доста рехава и небалансирана – социалисти, които всъщност са социалдемократи, радикални националисти, постоянно етническо присъствие и слаба десница.

В това броене на пилците няма как да минем без ГЕРБ. Която социолозите нареждат на втора, че и на първа позиция в новия парламент. Ама кой вярва на социолозите в днешно време.
ГЕРБ си имат лидер като слънце и той вероятно ще ги изведе на по-предно място. Особено ако партийните физиономии на другите субекти продължат да линеят. Друг е въпросът, че освен лидер, те трябва да изкарат на сергията и някаква програма. Това, което видяхме неотдавна като икономическа платформа беше толкова свъхлиберално, че даже либертиянците си подсмиваха под мустак. Удивителната способност на Б.Борисов да печели избори може да му изиграе лоша шега, ако в най-близко време хората не видят написани няколко ясни послания и ангажименти. Не стига само дежурното “ГЕРБ като дойде на власт, това няма да го допуснем”. “Гаранция-Франция”, казваме в такива случаи.

Тъй че Президентът има основания да се опасява от общия политически баланс на силите в страната. Умерената мажоритарност, която иска да въведе, е някакъв опит за продухване на склерозиралите кръвоносни съдове на политическата система.

Само, че въпросът е в дозата. Първанов прави първи опит с капкомера. Белким всички около масата се навият да си глътнат илача. Ама не се навиват. Достатъчно голям брой мажоритарно избрани депутати, плюс свободна от квоти преференциална партийна листа – това ще обърне с главата надолу политическото статукво. Че кой ще се навие? След двадесет години безпрепятствено лапане. Трябва да са луди, г-н Президент.