РужкаBG СЕ ЗАВРЪЩА ОТ ФРАНЦИЯ…

ЦИТИРАНА Е ЧАСТ ОТ НЕЙНОТО ПИСМО, БЕЗ НИКАКВИ РЕДАКЦИИ:

„Българската граница ни посреща със светещи, но неработещи пропусквателни пунктове, спуснати бариери и над 10 колони чакащи автомобили, без да се брои 4 километровата опашка от ТИР-ове. На видно място е поставен надпис „Добре дошли“ и инструкции как и къде се подават „жалби и сигнали“ за установени нарушения от страна на служителите на МВР, телефон, е-майл адрес, без обаче да има монтиран телефонен автомат, при наличие на забрана да се правят снимки !? / Не МОЖЕ да се фотодокументира нарушението,поради ЗАБРАНА да се снима, НЯМА директна телефонна връзка с министерството или друга някоя служба, НЯМА безжичен интернет, НЕ Е ВЪЗМОЖНА никаква намеса или помощ за гражданина веднага, на място, а само и единствено ПОСТФАКТУМ да се изпрати сигнал за нарушение, което си е „куче влачи, диря няма“. Една формалност, създаваща впечатление за добри намерения, които в последствие ще се размият по стълбицата на бюрокращината, противоречивите закони и вратичките, заложени в тях, позволяващи само и единствено на гражданина да изпие „горчивата чаша“ на умората и разочарованието при сблъсъка му с българските държавни институции дръзнал да потърси правото си да бъде обслужен по Европейски. Като се прибави към това и законовият 30-дневен срок за отговор на жалбата, през което време си влязъл и напуснал България /толкова е и отпуската ти/…. жалбата става безпредметна, защото вече си напуснал България и си във втората си Родина, където работиш, живееш по друг начин, друг стандарт и вече не ти се занимава с простоиите български. Без извинение.
Половин час чакане и се появиха първите митнически служители с накривени шапки и чаши кафе в ръце. Явно финалният мач беше започнал и до 15-тата минута не бе отбелязан гол. Митничарите започнаха работа.

Както вече казах по- горе пропускането на автомобилите ставаше почти стихийно, като всяка кола се промъкваше и подреждаше в една от 10-те колони, като само едната колона минавеше пред гишето, където се извършва смехотворният и според мен НЕзаконен ветиринарен контрол, който струва 6 лева и се състои в намокряне на шасито на автомобила. Останалите колони автомобили заобиколиха „мокренето“, т.е. т.нар. ветеринарен закон, което за пореден път ми доказа, че съм наивна и тъпа българка, колкото и да ми внушават величието българско. Уж почтена българска гражданка и данъкоплатка, европейска гражданка, а таксувана като ЖИВОТНО. Без да возя животни в колата, без да съм имала в Европа никакви контакти с животни и никъде не преминахме през подобна процедура, дори не и в Сърбия,/ която не е член на ЕС/,освен само и единствено на входа на България.Явно се връщаме в родния ЗООпарк, определен като такъв от Българският парламент, в който само Мечките си имат резерват и медицински сертификат, че не е нужно да им бъдат деpифекцирани лапите, ако им се наложи да пътуват извън България.

Който може да коментира нуждата от този ВЕТИРИНАРЕН контрол срещу 6 лева, с който се блага човек и автомобил, според бг законодателство- моля, нека да ме убеди, че съм ЖИВОТНО. Аз твърдя, без извинение, че депутатите ни са Животни, с твърде съществената разлика, че НЕ са ПРИВЪРЗАНИ към Нас българските граждани и избиратели, както това могат животните. Нито ЗАВИСИМИ от НАС като животните. Тъкмо обратното. Ние ги храним и в разрез на всякаква логика Те ни третират като животни и ни събират законови ветиринарни такси. !?
След последната бариера- първата черна дупка на перфорираният сив асфалт, в която успяхме да влезем в тъмното, неосветено Драгоманско шосе и да изкривим колелото на ремаркето, за което бяхме забравили по Европейските магистрали. На следващата черна дупка спукахме гърнето на Лагуната.Никакво съмнение- вече сме си у дома.Ура!
„Добре дошли“ в България! Без извинение.“