ЗАЩО БЪЛГАРСКИТЕ РУЖИ ВИРЕЯТ ПО-ДОБРЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ?
26 юни 2008
ОТГОВОРЪТ НА ТОЗИ ВЪПРОС МОЖЕ БИ ЩЕ ОТКРИЕТЕ В ЧАСТ ОТ ПИСМОТО НА НАШАТА СЪНАРОДНИЧКА РУЖКА ГАНЧЕВА, КОЯТО ОТ ЕДНА ГОДИНА ЖИВЕЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ.
СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ КОМЕНТАРИТЕ СА ИЗЛИШНИ.
Здравей, Живко!
В събота рано сутринта си тръгваме на отпуск за България с кола, че и с ремарке
Ще мъкна консерви оттук към България. Хич не се смей, защото тук един буркан мед, акациев, с какъвто си пием сутрин кафето струва 3,15 евро за 0,5 кг, а другият мед е още по- евтин. Ще направя снимки.
Атрактивни са цените и на много други хранителни продукти, с изключение на хляба, който е на различни цени, но доста по- солени от българските.
Прочутите френски сирена, които според мен не стават за ядене и българин ще ги яде само от снобизъм., Каквито сирена накупихме, мъжа ми ги изяде с отвращение и то само 2 вида / “ Пениш се, не пениш ще те ям“ / :), останалите просто ги изхвърлихме, въпреки безбожно високата цена. Но вкуса е нещо, което се възпитава и развива, а ние явно не сме възпитани достатъчно
Една година не стига, за да се променим, а и кому е нужно това?
За съжаление няма как да докажа, че в града, в който живеем общественият транспорт е безплатен, а смятам, че това за малките общини е твърде важен момент, защото говори как се изразходват общински средства. Тази работа си е за професионалист, журналист, със съответните пълномощия за интервюта и прочие.
…
още по темата: ПОЛОЖЕНИЕТО ВЪВ ФРАНЦИЯ… С ИЗВИНЕНИЕ
още по темата: ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА СНИМКИТЕ, ИЛИ СНИМКИ… С ИЗВИНЕНИЕ
Entry Filed under: Всички публикации. Етикети: живко желев, ружка ганчева, франция, френско сирене, цена кафе, цена мед, цени автотранспорт.
15 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
RoujkaBG | 27 юни 2008 at 2:25 pm
Живко,
който е казал А, трябва да каже и Б :)
Ремаркето с консервите не е за нас, а за бедните ни роднини.
За 3 кръгли сирачета, отглеждани от 85г старица със земеделска пенсийка, и още 5 ученика с двама родители, затънали в дългове и борчове, за да ги изучат.
Всичко друго, което ми е нужно е там, в България и нямам търпение да си дойда.
Да видя моя Търновград, Царевец, Балдуиновата кула,Трапезица, Света гора, Янтра,та.
Да се видя с оцелелите приятели.
Да махна за Сбогом на някой стар приятел,който ме гледа от некролога окичен на някой стълб,
недочакал ме…като незабравимият и неповторим Д-р Пантелей Пантов, най- кадърният кардиолог и очарователен човек, напуснал ни вчера.И добре, че има интернет, за да узная. Поклон до земи.
Светла му памет.
По план щяхме да тръгваме утре, но ще тръгнем още тази вечер, за да сварим погребението му и да го изпратим във вечният му път.
Последният ден, преди тръгването ни за насам изпратихме друг колега на мъжа ми, д-р Светлозар Ангелов.
Тогава, покрусени от скръб бързахме да тръгнем за насам сякаи бягахме от Смъртта, а ето че днес тя отново ни вика натам…
Нима само Смъртта е тази, която ще ни кара да бързаме за България?
Всеки път…
2.
RoujkaBG | 27 юни 2008 at 10:09 pm
Заглавието е по- подходящо не за Франция, а за Англия, където се трудят стотици бълграски лекари и сестри, но не по специалността си, а като болногледачи с надежда някой ден да издържат изпит по английски език след платен едногодишен курс,
а в послествие и да издържат изпитите си по специалността и да защитят дипломите си, за да имат възможност да се реализират.
Много отиват, малцина се справят.
Във Франция нещата стоят по друг начин, но сега не ми е до това.
3.
ЛУК | 30 юни 2008 at 4:07 pm
„Ремаркето с консервите не е за нас, а за бедните ни роднини.
За 3 кръгли сирачета, отглеждани от 85г старица със земеделска пенсийка, и още 5 ученика с двама родители, затънали в дългове и борчове, за да ги изучат.
Всичко друго, което ми е нужно е там, в България и нямам търпение да си дойда“.
Браво Ружка, този е поредният блог, в който търсиш място за преувеличенията и лъжите си. Връщаш се в България, за да посееш поредното зрънце злоба и неприязън. Кой ли наистина те чака в България? Може би пореднният скандал на твоето абсурдно и смешно бръщолевене. Добре си дошла!
4.
Ружа | 1 юли 2008 at 1:35 pm
ЛУК ли си,Чесън ли си или НЕчесан- не знам.
Не ми е известно да има някакво ограничение на четене и писане на коментари в блогове. Тъкмо обратно във всеки блог има предвидено място за коментари, за всички.Ако ти знаеш да има такова ограничение- кажи.Моля, имаш думата.
За бръщолевенето ми, може и да си прав, но като на жена- простено да ми е от мъжете, които би трябвало да бъдат не само кавалери, но и достатъчно интелигентни, за да разбират женската психика. Англичаните имат поговорка:
„Да разбереш, значи да простиш“.
И понеже те разбирам, че си незрял,ЗЕЛЕН ЛУК
великодушно ти прощавам. :)
Но за твърдението ти, че бръщолевя лъжи, бъди сигурен ще те намеря по IP- то на компютъра ти и ще трябва да отговаряш за думите си.
За какви лъжи става дума? Я пробвай да бъдеш по-конкретен, че тоя номер със“сетра ти е курва, пък ти върви доказвай, че имаш брат“ отдавна ми е известен и не само на мен.
Анонимен,ЛУК /ЗЕЛЕН/,или пишеш черно на бяло какви лъжи съм те излъгала, или ти си НАГЪЛ БЕЗПОДОБЕН ЛЪЖЕЦ И КЛЕВЕТНИК!И се подпиши със собственото си име, както съм направила Аз, анонимен, подъл и долен клеветнико.
Можеш за приложиш цитати, от където да се вижда злобата и неприязънта ми. Не го ли направиш, ще докажеш само и единствено, че психолозите са прави /има такава наука, която се занимава с псхичините проблеми на такива като теб/, според които Човек обижда и накърнява себеподобен с такива обидни изразни средства, които са валидни за самия него.Поредната ми „лъжа“, Лук.
Имаш думата да посочиш лъжите ми от другите блогове. Знаеш как става, нали? Copy and paste.
Желая ти успех, докато се ровиш из блоговете, пък се заемам с твойто IP :)Не те лъжа, следващият път ще го публикувам ТУК.
5.
ЛУК | 2 юли 2008 at 9:23 am
Извинявай Ружка за дръзкото мнение. Преди време четях коментарите ти относно сестрите ни в Либия и смятам,че твърденията ти са твъре преувеличени, а тези, които може да бъдат допуснати като достоверни – направо шокиращи.
„Свобода на словото“ е изменчиво понятие и всеки го тълкува посвоему. Ти имаш правото на свободен изказ, както всеки човек, и моето мнение не го опровергава. Подкрепям те в намерението ти да помогнеш на нуждаещите се и дано всички те последват.
Името ми е такова,каквото съм го избрал и то не е показателно, поне не в този смисъл ,който влагаш ти. Но не ти се сърдя за това.
Аз не ти имам доверие. Това е единственото, което провокира думите ми по-горе. Пиши на воля това, кето мислиш за вярно. Търсенето и намирането на истината обаче е непосилен труд за мнозина. И аз умея да хвърлям думи, както постъпих с теб. И за това още веднъж се извинявам.
6.
Ружа | 2 юли 2008 at 10:51 pm
Лук,
уважавам избора ти на ник нейм и моля да бъда извинена за това, че си позволих да те уязвя за твоят избор, но…виждам, че сам си разбрал, че
си засегнал честолюбието и достойнството ми като твърдиш, че съм лъжкиня.
Бърборица- ок, приемам, защото както съм писала навсякъде по всички блогове бях в Либия-15г,а от 1г във Франция.
Нима е грях да търся общуване с българи?
Нима е грях да кажа, това което знам, и когато виждам, че някой ЛЪЖЕ и то не мен, а цял НАРОД?
Благодаря, че си искрен в това, което ми казваш,
а именно, че не ми вярваш. Имаш право да вярваш и да не вярваш не само на мен, а всеки и винаги,
както имаш право да анализираш и обмисляш, но… това не всеки го може.
Хората са различни. Едни вярват по презумция, други се съмняват по презумция.
Аз не вярвам по презумция, нито се съмнявам по презумзия. Аз слушам, чета, мисля. Сравнявам и анализирам, колкото мога. Това е.
Права или крива аз съм чиста пред собствената си съвест, че не съм премълчала факти, които знам, а ти и другите- НЕ!
Казала съм „високо“ на глас, каквото знам, защото съм прочела в медиите, че Ви лъжат и заблуждават, без да очаквам благодарности и признания, но не и обиди. Разбираш ли?
Извинявам те и ти прощавам и се надявам, че няма да си туриш на сърце и моята ответна реакция, но…ако някой ми каже, че съм курва-
става ми криво, мъчно…, но се научих да преглъщам сълзите и оскърблението, защото проумах, че това е най- елементарната реакция, /почти първично- инстиктивна/ на българският мъж.Нещо като силово- безсилие.
Благодаря ти, че ми казваш, каквото мислиш относно твоето недоверие към мен.Постъпваш по същият начин като мен- казваш нещо, може и да не ми хареса, но си честен и това предизвиква уважение.
И аз казах каквото знам, но вместо уважение у теб предизвиках нещо различно, без Ти самият да отчиташ факта, че когато Аз говорех бях сама, срещу всички наивни емоционални българи, умишлено въвеждани в заблуждение и измамени.
Излъгани и измамени от управляващи и услужливи медии.
Т.нар.“Дело на медиците“,във връзка с различното ми мнение се сдобих не само с неприятели, а и с врагове. Дано са само сред блогърите, а не и сред службите…
Трябва ли да бъда отстреляна като дивеч, както това се случи със Георги Стоев, за да ми повярваш?
Ти си просто един емоционален възмутен българин, който не може да проумее, че не всичко, което блести е злато…
Не си длъжен да ми вярваш, надявам се обаче да си толкова недоверчив и към медиите. Дано умееш да четеш медиите и да виждаш между редовете и оненаписаното. Някои могат, на други им е нужно време, на трети и още нещо.
Днес си купих една книжка на журналиста Григор Лилов и останах твърде изненадана, че ме е цитирал на няколко места в книгата си. И сещаш ли се защо?
Защото всички лекари и сестри, българи и чужденци, либийци, там в Либия виждаха и говореха това, което Аз написах и се подписах със собственото си име.
Лилов е слушал безброй коментари, разкази, но всички други пожелаха да мрънкат под сурдинка, да разказват възмутени, но анонимни.
Аз се осмелих да говоря истината и вместо да изразиш възхишение, или уважение, защото рискувам живота си, за да знаетех това, което не Ви казват- ти ме обяви за лъжкиня. !?
Продължавай да мислиш, че съм такава или прочети книгата „Либийска връзка“ на Григор Лилов и може би ще ти дойде друг акъл и дано
да не ми се е случило нещо, за да имаш възможност да ми се извиниш. Благодаря ти.
7.
Ружа | 2 юли 2008 at 11:18 pm
Лук,
ха кажи сега как да се обърна към теб с този ти ник нейм?
Според българската граматика би трябвало да е-
Луко, нали? Да, ама на мен не ми допада такова обръщение и съм принудена да използвам тази форма, в разрез с бг. граматика и в унисон с обръщението, което отправяш ти към мен, а именно Ружка.
По паспорт съм Ружка, но в бг. език, когато някой се обръща към някой друг казва: Ружке, Иване, Драгане, Петкане, Луко, Лупо и т.н.
Луко, за теб съм спокойна,защото никога зорлем няма да хвръкне луковата глава.
За себе си също, защото ако хвръкне, значи е имало защо и знам, че Ти ще бъдеш точно този,
който ще се сети по каква причина се е случило.
Признавам си, че ме засегна и се впрегнах и ти отговорих гневно, но искрено, както искрено се радвам, че ми казваш твоята истина.Благодаря.
„И най- грозната Истина е по- красива от най- красивата Лъжа“. Ружка Братанова Ганчева
Какво става с мъжествеността на българският мъж, на „Велик е нашият войник“?
Защо на теб ти харесва да бъшеш Анонимен?
Защо и от кого се страхуваш? Ти мъж ли си или си Лук? Ти честен човек ли си или Лукова глава?
8.
Nadejda | 27 юли 2008 at 8:33 pm
Имам, едно въпросче само, какво ви кара да мислите, че една кола консерви ще направи нещо ?
Колкото до цените във Франция аз ги намирам страшно високи, дори за стандарта на Шейцария, след налагане на еврото.
Има една безценна българска приказка, направи добро, обърни се и замини, не чакай благодарности и не дигай врява колко си добър и прочеее, защото тогава това няма да е добро, а само викът на егото.
Ружата на първо време, докато й мине еуфорията може и добре да вирее във Франция, но може и бързо да увехне. Не ви го казвам като упрек или с каквото и да е друго положително и отрицателно намерение, а единствено като предупреждение. Не може и да си представите колко добре ви разбирам, но точно и затова ви предупреждавам да сте много внимателни, всички българите, особено в чужбина сме под особени наблюдения, независимо от вашия статут и приспособление към живота на Франция. Вашата консумативна схема на живот под егидата на парите, очевидно, много бързо може да рухне и даже съм сигурна.
Защо ли ? Намерете време и прочетете повечко в моя блог, пък може и да разберете, макар че очевидно имате много липси по важните въпроси, но кой знае, може и бързо да схванете, за какво иде реч. Щом сте българи, ако имате желаание бързо и точно ще се ориентирате, ако нямате такова и господ няма да може да ви помогне.
Нищо лично и се извинявам, ако го вземете като обида или заяждане, но моите намерения са винаги най-добрите. Не ви познавам, случайно попадам тук и си казвам това, което мисля, а вие си решавате кое, как и какво.Провокирахте ми мисли и аз намерих за нужно да ви ги кажа и нищо повече.Вие си изберете, дали да ги вземете под внимание.
Желая ви всичко добро.
Данко
П.П. Българската ружа може да вирее пълноценно и да се смее истински на слънцето, само по българските земи, това от мен го запомнете, сигурно и сами ще го установите, но малко късничко.
9.
Nadejda | 27 юли 2008 at 8:36 pm
Забравих да ви дам интернет страницата ми, не съм сигурна, че излиза с месажа ми.
http://enkade.blogspot.com/
Неведоми са пътищата божии !!!
Данко
10.
RoujkaBG | 29 юли 2008 at 10:51 am
Данко,
„Един ме разбра и то неправилно“.Отговарям ти импулсивно, преди да съм прочела блога ти.
Уверявам те, ще намеря време да го сторя и ще разбереш по коментарите ми. Поздрави.
Разбира се, че съм в еуфория от престоят си във Франция! И как да не съм,бе братко,
като 15г се бъхтахме в Либия под знойно, африканско Слънце и единственото, което
успяхме да направим с мъжа ми бе да спонсорираме в образованието на синовете си,
/което според мен е най- доброто, което успяхме да свършим, както и да оцелеем
физически и психически/.И не само. През това време освен, че оцелявахме се трудихме
не само в болницата, а извън нея.Работихме за лудо, и за драго.
Разбира се, че съм изпълнена с благодарност и към Либия, и към Франция, защото ни дадоха
възможност да направим това, което смятахме, че е наш дълг- да образоваме децата си и да
си купим дом в България, което би било непостожимо за нас, ако бяхме останали тук, в България.
Та ние, макар и другаде, просто препускахме след цените и най- после успяхме да ги догоним.Ура!
Хубавото в цялата ни Одисея е, че благодарение на тези две държави, НЕ нашата , България, а въпреки нея успяхме в залеза на живота си да се сдобием със собствен дом! Стара, 100 годишна къща на село, с 3 дка двор, 100 годишни орехи и бор, и красота, каквато няма никъде по света. Нямам думи да ти опиша колко съм щастлива, въпреки 20 часовият труд, който полагаме в момента, по време на отпуската си, а някой си говорят за море…защото най- после успяхме да сбъднем мечтата на Тате и нашата. Удържахме на думата си, но ми е тъжно, защото той не доживя да види сбъдната мечтата си, /не можа да види, че удържахме на дадената дума/ отиде си твърде рано, едва получил първата си пенсия в живота си след 40г трудов стаж по национални обекти. Работил не за тоя, дето клати гората, а за тия, дето ни клатят! Не ме разстройвай, че ми става жал и за чуждите бащи, чийто пари от пенсионният фонд не стигат до законните им притежатели, все още живите пенсионери, които живеят на ръба на оцеляването. Къде са парите от труда на родителите ми, които редовно са плащали пенсионните си вноски по време на 40 годишният им трудов стаж и защо техният труд не стига до тези,
които са доживяли и заслужили да получат достойно възнаграждение? Защо пенсионерите живеят в мизерия???
За вехненето- дума да няма. И аз по природните закони на свой ред ще увехна, но това ще е само външно, а
умните хора знаят: „Най- хубавото е невидимо за очите“. Стареенето е биологичен закон, срещу който се правят опити и има известни успехи, за сега са видими резултатите на козметичната хирургия, но на този етап е недостъпна за всеки. Даже и за мен, защото имам пред себе си, по- важни неща, които се стремя да сбъдна. И
Слава Богу, успявам, макар и по- бавно, отколкото би ми се искало. Работила съм и имам 33 години трудов стаж. Раждала съм и имам 2 сина. Отхранила съм ги, изучила съм ги. Жива и здрава съм, и пращя от енергия и съм работохолик. Направила съм не градина, а парк в Либия, който можеш да видиш, ако можеш да работиш с Gogool maps и си направищ труд да откриеш града Zawia, hospital и там в кампа на болницата ще видиш един един жилищен блок/единственият/, опасан от жива зелена ограда, с алеи, дървета, палми и цветя.Аз и моят съпруг го създадохме и го оставихме на хората да му се радват.Е, няма да видиш 3-те асмалъка, ако няма кой да ти ги покаже, но уверявам те и гроздето, и виното от тях са превъзходни. В Търново покрай блока още преди 20г съм посадила 2 липи, 3 череши и 4 праскови, плодовете от които беряха съседите и не съжелявам. Има ги и до днес и благодарение на тях, за съседите раждаха плодове, за мен и от мен- стихове…макар и тъжни, но искрени, защото всяка година клоните на черешите намаляват и се скъсяват, очупени от българската вандалщина.
Знаеш ли? Има два вида Ружи. Диви и градински. Не знам от кой вид съм, но мисля, че съм от Третият вид,
който носи у себе си и Дивото, и Култивираното. И съм родена, живяла и култивирана в България, за да оцелявам и се реализирам успешно извън нея. Щастлива съм, че можах да пътувам, да се запозная с други народи и култури. Нещастна съм, че успехите ми, не са породени от факта, че съм българка в България, а прокудена българка и принудена да се справя с Живота извън България, за да може да реализира мечтите си, свързани с и в България. Кажи ми Ти, защо трябваше 20г от живота ми да минат извън България, за да мога да се завърна тук и да направя нещо, което съм искала,но е било невъзможно за мен / и още мноооооого други, казват че сме милион и половина българи/?
Нима не разбираш, че Живко употребява „Ружа“ като нарицателно, макар и да съм конкретна личност?!
Позовава се на моите писания и името ми, защото съм конкретен човек, но това е типично за всички други българи като мен. И ако си пропуснал да прочетеш, ремаркето с консерви не е за мен, а за една възрастна вдовица с трима внука- сираци, ученици,които се учат добре и, за които се грижи с мизерната си пенсия.
Не е смешно, че харчим пари за храна на деца, които се учат. Жалко е, че държавата ни нехае за бъдещите си граждани и ги е обрекла на геноцид. В случая не съм важната Аз, макар че не виждам защо точно Аз трябва да съм изключението в правото си на нормален начин на Живот!? Наслушала съм се на лакардии, каквито в момента разтяга в Парламента Ники Василев?
Животът, драги ми Данко, е конкретен и не се подчинява на приказки от общ характер. Поздрави!
11.
RoujkaBG | 29 юли 2008 at 12:15 pm
Данко, не мисля, че едно ремарке с консерви ще оправи положението на България.
То ще помогне само на три деца и една възрастна вдовица, при това временно.
Но нещо е по- вече от нищо!И все пак жалко, че ни докараха до тук и не е утеха,
че швейцарите ходят на уикенда, да си напазурават във Франция,
а франзуците в Испания.
Всеки прави за себе си това, което може. Въпреки високият стандарт и на Швейцария и Франция,
хората правят същото, което и ние. Нищо ново под Слънцето.С разликата, че там хората пестят за
камион- каравана, за да могат да обикалят света, а българите тук пестят, за да могат да оцеляват
и да смятат себе си- граждани на света.
Мъжът ми е лекар, който във Франиця получава толкова, колкото френските си колеги,а не колкото българските му ,които дори не смеят да мечтаят, ако и държавата им да е членка на ЕС. Разбираш, че не се хваля, а съжелявам за всички ни. За тия, които се бъхтим извън България, както и за тия, които го правят в нея.
Просто ми писна!!!
20 изгубени години в лутане, в откриване на „колелото и топлата вода“, открили Америка,
и все още не открили СЕБЕ СИ и собствените си възможности. Доказали се по олимпиади всякакви,
не можещи да реализираме в бита си. Някой пречи умишлено, и го нарича „Грещки на управлението“.
Без да се броят годините на „грешки“ на управление, похабили родителите ми, и платили с живота си,
труда и парите си, минали в графа „починали“. Чужди грешки, обезмислили съществуването им.
Лъжите са на управлящите, а не на управляните, които са били коретни в труда и лишенията си,
но измамени в надеждите, и обещанията са останали несбъднати и са послужили само и единствено за нови далавери, които народа разбира постфактум. Недействайщите институции стимулират не справедливостта, а крупните далавери. „За кон- няма закон, за кокошка- няма прошка“
Радвам се, че съм успяла да провокирам у Вас мисли, които би било полезно да споделите.
С най- добри чувства и намерения, въпреки да знам, че „Пътят към Ада е постлан с добри намерения“
нам е нужен диалог и аз съм отворена за такъв. Моля :)
Не се фукам и не си въобразям нищо, заради това, че изкарваме парите си във Франция.
Тъжно ми е, че това което трябва да може в България се оказва невъзможно в нея.
Поне не за мен, а и за всички наши колеги медици /лекари и мед.сестри./
В България медицинска сестра, която няма работа не може да се регистрира на трудовата борса,
защото професията й се котира по света?! Защо тази професия се котира по света, но и у нас?
Това не е ли наритване на вън от държавата ни? Това не е ли държавна политика? Как мислиш ?
След като знаеш, че точно тази професия през 1996г медицинската сестра беше Жената на годината
във Франция?!
12.
RoujkaBG | 30 юли 2008 at 9:54 pm
Лук,
Коментар от ЛУК — 30 юни 2008 @ 4:07 pm
Колко време ти е нужно да публикуваш лъжите ми?
Ще напишеш ли лъжите ми или да публикувам IP-то на компютъра ти
и да те изкарам на светло с трите ти имена?!
За да знаеш, че НЕ МОЖЕ да се клевети безнаказано.
13.
Nadejda | 1 август 2008 at 7:38 am
Здравей Ружа,
Всъщност ти ме провокира да ти пиша, преди всичко с твоя ентусиазъм, нещо което вече рядко се среща у хората и тъй като и аз съм точно такава и не мога да правя нищо без него, един вид сродна природа.
Може да ти е прозвучало негативно, но не е, напротив желание и обръщане на ВНИМАНИЕ.
За увяхването имах предвид не физическото, което е закономерно, а по-скоро точно истинския ти и природен ентусиазмът, който както си забелязала сигурно е рядко срещано явление вече. Него го пази да не увяхва, че след това е мъртвило в душата, всъщност това ми беше задната и дълбока мисъл. Точно по време на голямата еуфория може да се случи така, че да последва силно увяхване, защото има хора и сили, които се възползуват от това. Намираш се в държава, където тези сили са особено много дейни особено върху българи и нека винаги червената лампичка присветва, защото капанчето е сигурно.
Безплатно сиранце няма, освен това в капана.
За да го избегнеш не прави никога компромиси със съвестта си и на никаква цена, и за никого, особено за децата ти, защото после те ще плащат лептата.
Ти си умно българско момиче, пълно с дух и живот,трудно сразим, ще разбереш и ще бъде жалко приживе, духом да умреш и без това сме вече много малко.
Това е.
Бъди щастлива !!!
Данко
http://enkade.blogspot.com/
14.
Nadejda | 1 август 2008 at 7:47 am
С две думи казано, исках към твоя хубав букет от български ружи да добавя малко трънливи и диви български рози. Лук и Ружа не върви, но е полезен.
Данко
http://enkade.blogspot.com
15.
RoujkaBg | 18 септември 2008 at 7:12 am
http://absurdi.com/view/2790.html
На вниманието на ония, които смятат че съм обладана от здрав туристически ентусиазъм.
В този блог можете да направите сравнения с цените във Великобритания. Поздрави.