КОСОВСКИЯТ ДЮШ-ЕШ

И на децата вече им стана ясно, че някой се опитва да хвърли някакъв геополитически дюш-еш със случая Косово. Въпросът е какъв ще да бъде този щастлив зар, който може да вкара ред в безобразното /вече/ състояние на политическите отношения в региона, в Европа, а и в света. Че този зар ще е златен, никой не се съмнява. ЕС има намерение да налее още тази година 1 милард евро в Косово. За руснаците и Сърбия ще говорим по-нататък.

Нашите медии някак свенливо подхождат към въпроса. Наблягат повече на чувството за справедливост. Няма съмнение, че всеки народ има право на самоопределение – баските, кюрдите, фламандците, осетинците, ирландците, че и изстрадалия народ на Квебек в далечна Канада, който се гърчи в тежко робство с 4 хиляди долара средна заплата, при това канадски.

Случаят с Косово, обаче според САЩ, бил уникален. Да, уникален е, защото, за разлика от гореспоменатите етнически обособени общности, косоварите всъщност са албанци. Като вземем предвид, че планът “Ахтисаари” категорично забранява на бъдещо независимо Косово да се присъединява към Албания, излиза, че скоро ще имаме на Балканите две албански държави. Освен ако и македонските албанци не решат нещо. Тогава ще станат три.

Нашите държавници са доста разкрачени по въпроса, като изключим Соломон Паси, който осъди БСП за нейната мекушавост и призова бурно и ведната да признаем Косово. Не стана ясно дали изразява становището на НДСВ или просто синята кръв на този атлант е кипнала в жажда да извърти едно арнаутско хоро на жълтите плочки. Като виден стратег Паси вероятно провижда онова недалечно бъдеще, когато евроатлантическото ни отечество ще се възсъедини с някакви остатъчни Македонии и Северозападни покрайнини. Тези неосъзнати блянове трябва да разглеждаме по-скоро в аспекта на политическия фройдизъм. И заради факта, че самият Ахмед Доган, лидер на повечето мюсюлмани у нас, предпазливо мълчи. Докато Паси така се е разбързал, че ако това бързане не е спонсорирано, може да се говори за своеобразна “еакуляция прекокс” в дипломацията.

Не е задължително да се солидаризираме с онези, които определят случая като изключително опасен прецедент и твърдят, че той е елемент от по-голям план – влошаване на отношенията вътре в ЕС и постепенната дезинтеграция на европейското пространство. Но в тези разсъждения има логика, ако погледнем на Косово през лупата на икомическите реалности. В тази ”държава” 75 процента от приходите в бюджета идват от митнически сборове. Икономиката, ако въобще я има, не е помръднала от времето на Милошевич. Безработицата, по различни оценки, е между 40 и 60 процента. Дори да оставим настрани разработките на сръбските спецслужби, които и досега третират Хашим Тачи като крупен наркотрафикант, не можем да не си дадем сметка, че Косово е отправна точка на международната търговия с наркотици, крадени коли и хора. Бихме могли да пренебрегнем и позицията на руския представител в НАТО Дмитрий Рогозин, който нарече независимостта на Косово “сенчеста” и извоювана с парите от наркотици, щедро раздавани в обмен на международна легитимност.

Но ако Рогозин хиперболизира поради общото раздразнение на Русия от действията на косовското ръководство, как да тълкуваме действията на самия Европейски съюз? Онези 1800 души, които предстои да влязат там не са просто полицейски сили. Това е специална мисия на EULEX, която, де факто, трябва да създаде бъдещата държава от нищото. Мисията включва: прокурори, съдии, юристи, митничари, полицаи, включително и специалисти по затворите. Всички те трябва силово да въведат европейските норми в рамките на тази територия. Нейните ръководители ген. Ив де Кермабон и извънредния посланик на ЕС Питер Файт ще бъдат упълномощени да слагат и махат местни висши чиновници, да анулират приети вече закони и да възбуждат наказателни преследвания срещу престъпни структури, включително и такива свързани с местната власт. Всичките им действия ще бъдат гарантирани от контингент на НАТО, който ще замени този на KFOR.

Остава въпросът – тези които прибързаха да признаят Косово, чия независимост всъщност признаха? На новата “държава”, или независимостта на група “ентусиасти” около Хашим Тачи и Агим Чеку?

В този смисъл, действията на изчакване отстрана на българската дипломация изглеждат разумни и прагматични. Западните Балкани в момента напомнят необезопасена лаборатория, в която се извършват експерименти от голямата политическа химия. При това на твърде малка и опасна територия. Ако Русия все пак преглътне отделянето на Косово, това ще бъде за сметка на активни икономически и други действия в региона. Стана ясно, че в сравнение с периода 2001-2006 г. руските инвестиции в Сърбия ще нарастнат многократно. Само тези на “Газпром” се изчисляват на 1.5 милиарда долара. ЕС от своя страна предвижда 1 милиард евро за мероприятията по превръщането на Косово в “образцов дом” на Балканите.

Най-невероятния сценарий за развитието на региона ще се осъществи ако ЕС от една страна и Русия от друга започнат да налагат влиянието си с икономически инжекции и без военна конфронтация. Косовската рана никога няма да заздравее за сърбите, освен ако не бъде лекувана с много скъпи лекарства. Ако Западните Балкани станат своеобразни витрини за демонстрация на икономическа мощ, не е изключено това да доведе до сближаването между Русия и ЕС по ред други въпроси. Което едва ли ще се хареса на САЩ. А впрочем и на самите нас, които обичаме да си въобразяваме, че мястото ни в региона е някак особено.