живко желев on-line

18 февруари 2008

БАРАК ОБАМА – НЕМИСЛИМ ИЛИ НЕИЗБЕЖЕН

Мощният рейд на кандидата за президент на САЩ от Демократическата партия поставя пред политическата класа далеч по-сериозни въпроси от привидно най-важния – кой ще заеме мястото в Овалния кабинет. На този етап е сигурно едно. Появявайки се сякаш от нищото, без да принадлежи към традиционния “истаблишмънт” и без видими връзки с Америка на големите лобистки структури, Барак Обама събира на всеки от своите предизборни митинги от 6 до 47 хиляди привърженици и това изглежда е само началото.


Паниката в щаба на Хилари Клинтън би могла да се определи като многопластов лакмус за това докъде са стигнали САЩ в онзи стил на управление, който ние години наред отъждествявахме със спокойното и предвидимо редуване на демократи и републиканци, а всъщност смяна на лобитата, или, още по лошо, смяна на техните предпочитания.


Доста отдавна от устата на американски политик не са се чули толкова много и силни думи за съдбата на средната класа и работническата беднота. Даже бяхме забравили, че тази последната, въобще съществува в САЩ. През 80-те години на миналия век по-голямата част от американските работници бяха обявени за средна класа. Сиянието на американската мечта обаче изглежда не е това, което беше.


Ето как описа настоящето положение Обама пред свои привърженици-работници в един от главните заводи на Дженеръл мотърс в Илинойс: Средният доход на семейство е паднал с 1000 долара през последните седем години… Никога не сме спестявали по-малко, около 400 долара средно на семейство за миналата година. И никога не сме дължали повече – средно 8000 долара на домакинство. Сега е време, когато всеки осми американец живее в откровена мизерия, точно тук посред най-богатата нация на света.

Като бивш социален активист Обама твърде компетентно борави с цифри и факти от реалното повседневие на обикновения американец. Може би поради това, а и заради безспорната му дарба на блестящ оратор, още в началото на първичните избори върху него заваляха упреци в популизъм, както от страна на републиканците, така и от щаба на Хилъри Клинтън. Създаде се впечатление, че той остава на нивото на констатациите, но не е компетентен в сложната политико-икономическа материя, що се касае до вътрешните финанси на САЩ, което всъщност най-вече интересува избирателя.
С речта си пред работниците от Дженеръл Мотърс обаче, тъмнокожият претендент повдигна завесата и отчасти разкри своите възгледи за общественото устройство и бъдещето на страната. Няма да е пресилено ако се каже, че оттук нататък ще става все по-ясно отчетливото разделение на позициите вътре в Демократическата партия. От едната страна се оказа Хилари, като представител на “потомственото” лобистко въртене на рулетката в Белия дом. А от другата – Обама, който носи исконните добродетели на онзи демократизъм, който идва отдолу и който е направил от Америка това, което е – най-динамичната икономика в света, способна да излезе от най-тежките кризи.
От всичките му изяви дотук става ясно, че той е решен да отиде докрай и да играе на ръба с носителите на корпоративните ценности, каквито са повечето средни американци. Обама явно разчита не просто на младите хора, но и на онези радикално настроени групи в обществото, които не искат да търпят повече конкретните им съдби да бъдат определяни от тесен кръг хора във Вашингтон. Характеризирайки своите привърженици, той каза: “ Това са американците, които искат реална промяна – промяна, която е повече от това да организираш поредното парти в Белия дом. Те искат промяна в политиката – лидер, който да сложи край на разделението във Вашингтон, така че да спрем приказките за нашите проблеми, за да започнем да ги решаваме. Лидер, който не защитава лобистите като част от системата, а вижда в тяхно лице част от проблема...”.
Да заявиш, че лобистите са проблем за системата в Меката на лобизма си е доста “антисистемно” изказване. Но Обама не спря дотук. Той остро разкритикува политиката на Буш да облагодетелствува големите компании и “шепа хора” с намаляване на данъците върху техните астрономически печалби за сметка на социалните низини, където образованието и медицинското обслужване стават все по-голям лукс. Заяви в прав текст, че не приема един обикновен играч на борсата да печели за ден повече от годишната заплата на квалифицирания работник. Даде ясно да се разбере, че ще институционализира нова система за правата на притежателите на кредитни карти, така че всеки потребител ясно да знае нивото на риска и ще направи невъзможни промените в лихвите по кредита. Обяви се твърдо против изнасянето на работни места зад граница. “Ние сме свободна страна и не можем да забраним това” –каза Обама , но в същото време подчерта, че няма да търпи положението при което тези, които изнасят производства навън, ползуват данъчни преференции вътре в страната. Посочи ясно поне две направления за създаване на милиони нови работни места – инфрраструктурата на САЩ, която се нуждае от генерален ремонт и новите “зелени работни места”, включително в автомобилостроенето.
Кандидатът на демократите изрече това, което стотици експерти години наред намекваха под сурдинка: ако онези над 500 милиарда долара, които Буш изсипа в Ирак бяха инвестирани в “зелената” енергетика и нови горива, сега Америка щеше да е първата водородна икономика, вместо да се гърчи между войни в Близкия изток и капризите на Уго Чавес.
Ще стане ли афроамериканецът Барак Обама новия президент на САЩ? За някои това е немислимо, не само защото е тъмнокож, а поради радикалното му отношение към корпорациите, спекулативния капитал, войната в Ирак , към Вашингтон на свръхбогатите и безотговорния лобизъм. И най- вече заради намерението му Америка на средната класа и работниците да се намеси в свръхлибералните игри на другата Америка. Тази на виртуалните спекулации, ограничените конфликти и предизвиканите кризи, от които тя самата винаги излиза на плюс.
Всъщност въпросът звучи така: Какъв е Барак Обама – немислим или неизбежен?

Blog at WordPress.com.