ОЩЕ ЕДНО СТАРО ПАРЧЕ

КОСОВО КАТО “БЛИЗКОЕ ЗАРУБЕЖИЕ”

22.07.2007 г. – публикувано – в. Поглед

С термина “близкое зарубежие” в съвременната външна политика на Русия се обозначават територии свързани с нейните специални интереси. В голямата си част това са бившите съветски републики, сега вече суверенни държави. След распада на СССР, /най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век, по определението на Вл.Путин/ с активното участие на Запада в тези страни бяха проведени така наречените “цветни революции”, целящи по-нататъшното им отдалечаване от и противопоставяне на Руската федерация. За никого не е тайна, че тези революции се провалиха. В държави като Беларус и Казахстан въобще не се състояха, а в Украйна, която трябваше да стане “оранжевата” промоция на западното влияние, днес цари институционално безвластие, в което доминира проруската “Партия на регионите” и нейния лидер Янукович.

Не е ясно защо САЩ точно в този исторически момент продължават да поддържат с всички сили и средства сепаратисткото правителство на сръбската провинция Косово-Метохия. Като изключим доминацията на мюсюлманското население в тази област, нищо в историко-политически план не оправдава такава политика. Косово-Метохия, освен че има сакрално значения за сръбската нация, е един от най-значимите центрове на православието в Източна Европа. Не само конспиративно настроените коментатори вече съзират в тези действия на американската администрация един по-голям план - този за всеобщата дезинтеграция на евразийското пространство. Балканите винаги са били /а вероятно хората на Буш се надяват и в бъдеще да бъдат/ идеалния инструмент за постигане на тази цел. Поради това, че оттук са тръгвали много войни - етнически, за територии и ключови позиции в проливите и проходите, икономически и световни.

Европейският съюз, въпреки всичките въпросителни около конституирането му като обща държавност на много държави, вече изпреварва САЩ по БВП с около 1 трилион и 300 милиарда долара. На този етап и на пръв поглед Русия не дава вид да е твърде разтревожена от този факт. Тя и за в бъдеще остава най-големия снабдител на европейската свръхдържава със суровини и енергия.
Наред с това бившата съветска империя запазва, повече или по-малко, влиянието си сред своите неотдавнашни сателити.

В тази обстановка премиерът на областта Агим Чеку обяви, че ще провъзгласи независимостта на Косово на 28 ноември, тъй като ООН, по неговите думи, се е провалила във възложеното й задължение да реши въпроса чрез Съвета за сигурност /Ройтерс/.

Неотдавна по световните медии мина едно заявление от страна на Сърбия, което сякаш бе потулено в потока на новините. При встъпването си в длъжност вицепремиерът Божидар Джелич, известен като ревностен привърженик на ЕС, заяви че ако Европа върви по стъпките на САЩ за признаване независимостта на Косово, Сърбия няма да приеме такава цена “…заради приемането ни в ЕС. За да запазим Косово ние сме готови да сложим кръст на Евросъюза и ако се наложи да влезем в състава на Руската Федерация.” Някои руски наблюдатели оцениха това изказване като твърде екстравагантно и допуснаха, че разсъждения в тази посока могат да доведат най-много до членство на Сърбия в ШОС.
Което, ако се случи, не е по-безобидно от геополитическа гледна точка и със сигурност ще има далеч по-непредсказуеми последици.

Може би заради подобни намеци и твърдата позиция на политическата класа в Сърбия, на 20 юли авторите на поредната и последна резолюция за Косово я оттеглиха от Съвета за сигурност и възложиха на контактна група с представители от Русия, Германия,Великобритания, Италия, Франция и САЩ да инициират преговори между Прищина и Белград. / Ройтерс/.
Представителят на Великобритания в ООН заяви пред журналисти следното: “Ние не искаме да разиграваме драма, която ще има последствия за региона. Ние сме длъжни да постъпим отговорно.”

Ако и това не е достатъчно ясен знак за Агим Чеку, който пък иска да обяви независимостта на Косово навръх националния празник на Албания, значи той не си дава сметка какво ще последва когато се задействува руската матрица. Дори да изключим екзотичните сценарии за ответни симетрични и несиметрични действия на Русия, едно е сигурно - там ще тушират окончателно колебанията си относно изкупуването на структуроопределящите сръбски компании като например нефтената NIS и авиопревозвача JAT.

След като руснаците стъпят здраво на сръбска територия, балканските съседи на тази смаляваща се държава много скоро ще придобият статуса на “близкое зарубежие”.

Агим Чеку, за разлика от английските дипломати, явно не разбира за какво става дума. Въпросът е дали другите съседи - България, Македония а и самата Албания - ще участвуват в авантюрата на САЩ, която в крайна сметка ще ги върне към този позабравен статус.

Текстът е писан в края на юни 2007 г.