ГОЛЯМ ШЛЕМ + МАЛКА ТЕРЦА = ГОЛЯМА УСТА

публикуван текст – „БЪЛГАРИ, списание за нацията“, брой 1, 2008 г.

Посещението на руския президент и сключените споразумения относно тръбите се превърна в прекрасен повод за нашите “елити” да се наприказват. А когато в България заплющят езиците на тема геополитика, това почти никога няма връзка с главния мозък. Не е ясно защо президентът Първанов, обрисувайки успехите, каза, че сме постигнали някакъв “голям шлем”. Като изключим онези два файтона хора, които се интересуват от бридж и тенис, подавляващото мнозинство у нас практикува домашен белот. При който предварително се знае от каква боя е коза, а в играта преобладават малките терци.

“Големия шлем” на Първанов обаче отприщи безкрайна върволица от метафори, целящи да ни внушат, че ние сме някаква терца майорна в глобалната енергийна игра. Като почнем от Огнян Минчев и свършим /пак/ с Иван Костов и други видни опозиционери – всички се изпотиха под езика да ни обясняват, че сме някакъв зловещ “троянски кон” зад крепостнати стени на ЕС. Което може да стане само ако троянските коне минат на троянска сливова. И поради изброените по-долу причини.

В перспектива, към 2020 година Европейската комисия е разписала ясен план за основните потоци и посоки при снабдяването на ЕС с природен газ. А именно: по тръби от Русия – 200-220 млрд.куб.м. от каспийски тръбопроводи – 70 млрд., от Северна Африка и Близкия изток общо 160 млрд., от които половината втечнен газ, от Норвегия по тръби – 100 млрд. и от атлантическото направление –още 45 млрд. втечнен газ.

От така изброените цифри стават ясни няколко неща. Първо – че ЕС прекрасно си е направил сметката, включително и по отношението на диверсификацията, за която у нас най-паче радеем. Българските геополитици могат да бъдат спокойни – техния глас не е глас в пустиня. Второ – ЕС няма никакво намерение да игнорира огромните залежи на Русия, въпреки сериозните опасения, които измъчват г-н Огнян Минчев. Трето – ЕС не разчита твърде много на така нареченото каспийско направление, въпреки недокоснатите залежи на Иран. Или няма да разчита поне до онзи светъл миг в който САЩ решат и там да въведат демократичните ценности. Четвърто – под диверсификация в ЕС разбират и увеличаването на количествата втечнен газ като дял от общия внос. Което ще разгърне допълнителното мощностите на страни като Катар, Либия, Мароко, Египет и др.

Върху фона на огромните реки от газ, които текат и ще текат към Европа, ние сме твърде малка терца, дори през сърцето ни да премине романтичната мечта “НАБУКО”. Романтична, прочие, поради сложния геополитически терен на трасето. Най-близката причина е южната ни съседка, която иска да играе в тази опера главната роля и да прибира главната пачка. Което няма да стане поради различни причини, включително отвъдокеански. Наскоро Интернешънъл Хералд Трибюн в прав текст написа, че Турция ще разиграва картата “Набуко” и във връзка с приемането й в ЕС. Което на стара Европа май ще и дойде възгеч. Туркмения, която твърди че добива до 55 млрд.куб.м. газ флиртува с проекта като обещава добиви от 64 млрд. В близко бъдеще. Трябва да се отчита обаче, че “Газпром е закупил за 30 години напред 40 от сегашните 55 млрд. През декември 2007 г. Русия, Казахстан и Туркмения подписаха съглашение за изграждането на Прикаспийския газопровод, който ще насочи суровината отново в посока север. Впрочем споровете там са свързани с цени и конкретни интереси, нежели с геополитически и цивилизационен избор.

Но за нашия политически елит въпросът не е в “Набуко”. Въпросът е постоянно да има някаква опера, в която да припяват, белким ги чуят някъде из посолствата. По тази причина през последните две седмици беше поставена многоактна кантата по темата за диверсификацията и троянския кон. Постановката беше смешна и скучна. Тъй като тези опери ги поставят големите режисьори. А те живеят в онези части на света, където тръбите или започват или свършват. А не по малките гари, където посред зима все спира парното.