АКО ЩЕ ПАДА – ДА ПАДА! (снежни фантазии)

публикувано – в. “Класа”, 10.01.2008 г.

Заглавието да се подразбира както за снега, така и за правителството, с извинение. А у нас – и едното и другото – българска работа. Този сняг, прочие, ако ще пада, да пада като хората. До окончателното падане на правителството. А то така – нищо няма да стане. Падне, че спре. Вече 17 години времето у нас е някак преобладаващо. Освен това снегът не пада там където трябва, а главно в провинцията, на Петолъчката /забележете какъв сталинизъм/, по проходите, в Северна България…

Така работа не се върши. Телевизиите тъкмо си обявиха вътрешен конкурс кой пръв ще свали правителството и снегът взе, че спря. Ако беше паднал само в центъра на София, досега да сме избрали Б.Борисов.

Но нека да помечтаем. Върху жълтите плочки е паднал шест метра сняг. Парламента и правителствените сгради са окончателно затрупани. Между тях няма комуникации. Работят само онези телефони, известни като “петолъчките”. За сведение на младото поколение – това са аналогови апарати, вързани с дебели преки жици, а не посредством сървърите на глобалната сателитна система. Те работят безпроблемно от средата на миналия век до днес. Ползуват се от ограничена група хора и се пускат от едно устройство, което не работи под linux или dos, ами се нарича шалтер и на него пише “пуск”.

Но така или иначе – БСП, НДСВ и ДПС не могат да се съберат на живо, за да обсъдят коалиционната политика. Шестметровия сняг е затрупал Станишев и кабинета му, Царя – във Врана, а Доган – в сараите. Премиерът трескаво прехвърля “Что делать”. Решено е да се прокопаят тунели, като всяка политическа сила трябва да изрови собствен – в съотношение 8 към 5 към 3, тъй като това е волята на народа.
Обаче от предварителните разчети излиза, че трябва да се срещнат някъде около Ябланица. Този план отпада. Задейства се план “Б”. А именно – Б.Борисов да разчисти малко място в идеалния център, а всяка политическа сила да се добере до него със собствени сили и средства. Освен това да разчисти летището, с оглед предстоящото посещение на Владимир Путин.

Борисов поставя някои условия на правителството. Срещу разчистването на летището, което е извън приоритетите на общината, Борисов иска лична среща с Путин, за да стане ясно кой разчиства на територията на България, в крайна сметка, чьорт возьми.
Междувременно от Кремъл съобщават, че посещението се отлага. Станишев замръзва и поради ниските температури. В личен разговор с руския президент, той го уверява, че летището ще бъде разчистено и в една бъдеща коалиция мястото на разчистващите е гарантирано. Съобщава му, че за това има европейски консенсус между ПЕС и ЕНП. Путин дава да се разбере, че всичките тия ПЕС, ЕС и прочие са му, така да се каже, през ДОВСЕ. Намеква, че тръбите са като капиталите и електричеството – минават по пътя на най-малкото съпротивление. Както е казал вашият народ, завършва Владимир Владимирович, пътища много.

Междувременно над България неочаквано рано изгрява пролетта. Шестметровия сняг над жълтите плочки се топи като глетчер в епохата на глобалното затопляне. Преобладаващата метеорологическа обстановка отново подава спасителна ръка на Родината. И ето – от южната ни съседка /по един от възможните пътища/ вече идват първите щъркели. Цялата в бяло, с тях най-сетне долита от полагаемия годишен отпуск и гълъбицата, която ще спаси Отечеството от поредните бедствия и аварии, възникнали вследствие снеготопенето.