ГОЛЯМ ШЛЕМ + МАЛКА ТЕРЦА = ГОЛЯМА УСТА

публикуван текст - “БЪЛГАРИ, списание за нацията”, брой 1, 2008 г.

Посещението на руския президент и сключените споразумения относно тръбите се превърна в прекрасен повод за нашите “елити” да се наприказват. А когато в България заплющят езиците на тема геополитика, това почти никога няма връзка с главния мозък. Не е ясно защо президентът Първанов, обрисувайки успехите, каза, че сме постигнали някакъв “голям шлем”. Като изключим онези два файтона хора, които се интересуват от бридж и тенис, подавляващото мнозинство у нас практикува домашен белот. При който предварително се знае от каква боя е коза, а в играта преобладават малките терци.

“Големия шлем” на Първанов обаче отприщи безкрайна върволица от метафори, целящи да ни внушат, че ние сме някаква терца майорна в глобалната енергийна игра. Като почнем от Огнян Минчев и свършим /пак/ с Иван Костов и други видни опозиционери – всички се изпотиха под езика да ни обясняват, че сме някакъв зловещ “троянски кон” зад крепостнати стени на ЕС. Което може да стане само ако троянските коне минат на троянска сливова. И поради изброените по-долу причини.

В перспектива, към 2020 година Европейската комисия е разписала ясен план за основните потоци и посоки при снабдяването на ЕС с природен газ. А именно: по тръби от Русия – 200-220 млрд.куб.м. от каспийски тръбопроводи – 70 млрд., от Северна Африка и Близкия изток общо 160 млрд., от които половината втечнен газ, от Норвегия по тръби – 100 млрд. и от атлантическото направление –още 45 млрд. втечнен газ.

От така изброените цифри стават ясни няколко неща. Първо – че ЕС прекрасно си е направил сметката, включително и по отношението на диверсификацията, за която у нас най-паче радеем. Българските геополитици могат да бъдат спокойни – техния глас не е глас в пустиня. Второ – ЕС няма никакво намерение да игнорира огромните залежи на Русия, въпреки сериозните опасения, които измъчват г-н Огнян Минчев. Трето – ЕС не разчита твърде много на така нареченото каспийско направление, въпреки недокоснатите залежи на Иран. Или няма да разчита поне до онзи светъл миг в който САЩ решат и там да въведат демократичните ценности. Четвърто – под диверсификация в ЕС разбират и увеличаването на количествата втечнен газ като дял от общия внос. Което ще разгърне допълнителното мощностите на страни като Катар, Либия, Мароко, Египет и др.

Върху фона на огромните реки от газ, които текат и ще текат към Европа, ние сме твърде малка терца, дори през сърцето ни да премине романтичната мечта “НАБУКО”. Романтична, прочие, поради сложния геополитически терен на трасето. Най-близката причина е южната ни съседка, която иска да играе в тази опера главната роля и да прибира главната пачка. Което няма да стане поради различни причини, включително отвъдокеански. Наскоро Интернешънъл Хералд Трибюн в прав текст написа, че Турция ще разиграва картата “Набуко” и във връзка с приемането й в ЕС. Което на стара Европа май ще и дойде възгеч. Туркмения, която твърди че добива до 55 млрд.куб.м. газ флиртува с проекта като обещава добиви от 64 млрд. В близко бъдеще. Трябва да се отчита обаче, че “Газпром е закупил за 30 години напред 40 от сегашните 55 млрд. През декември 2007 г. Русия, Казахстан и Туркмения подписаха съглашение за изграждането на Прикаспийския газопровод, който ще насочи суровината отново в посока североизток. Впрочем споровете там са свързани с цени, нежели с геополитически и цивилизационен избор.

Но за нашия политически елит въпросът не е в “Набуко”. Въпросът е постоянно да има някаква опера, в която да припяват, белким ги чуят някъде из посолствата. По тази причина през последните две седмици беше поставена многоактна кантата по темата за диверсификацията и троянския кон. Постановката беше смешна и скучна. Тъй като тези опери ги поставят големите режисьори. А те живеят в онези части на света, където тръбите или започват или свършват. А не по малките гари, където посред зима все спира парното.

Аз и СвръхУАЗ (баклавата през погледа на консервативната психоанализа)

Има периоди в живота на интелектуалците, когато обществото им поднася горчивата чаша на униформеното мислене. Срещу тях се надигат криворазбраната национална гордост и предразсъдъци. Изпод лъскавата обвивка на демокрацията избиват гнусните пъпки на филистерството и фалша.

Представете си как се чувствуват те, интелектуалците, работещи по проекти като този за Баташкото клане. Да не говорим за обикновените дизайнери.

Пиша тези редове с искрено съпричастие към творчеството на г-н Александър /Алексо/ Петров, автор на филма “Баклава” и на поредица трейлъри и тийзъри към него. Ние, провинциалистите на обединена Европа, това “тийзър” не го бяхме чували. По тази причина си го превеждаме буквално от английското “tease” – дразня. Та по тази причина сме раздразнени.

Въпреки това, бидейки вече европейци, не можем да не отчетем, че художественото творчество е сложен процес. Даваме си сметка, че още в първата половина на миналия век именно в сърцето на Европа се раждат световните теории на уважаемите Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, които разглеждат човешката личност като постоянно противоборство между подсъзнателното /несъзнавано/ То и СвръхАз-а. Този последният, бидейки консервативна компонента, постоянно потиска първичните желания и ги вкарва в онова русло, което сме приели да наричаме “срам и съвест”.

Известно ни е, че посочените по-горе автори разглеждат дори кърменето на малкото дете като еротичен акт. Това отначало доста ни смути, но с развитието на демокрацията го възприехме. Даже намерихме аналог на подобно мислене в известната наша пословица “Ако телето не си поиска, кравата няма да му даде”. Интелектулен конструкт, който по-късно блестящо бе претворен в живота посредством брилянтния хит на турбо-фолка “Аку си поискам, шъ ли ми дъдеш!”.

Известно ни е също така, че авторът на “Баклава” е роден и в известен смисъл се е оформил като личност в Димитровград. Сакрално място, където два европейски коридора /№5 и №8/ се пресичат с бригадирското движение, а всички заедно – с основните културни магистрали, очертани навремето от Митко Пайнера. Този факт ни дава ключ към яркия културен синкретизъм, който лъха от творбите на г-н Петров. Под модерен синкретизъм тук трябва да разбираме свободното смесване на различни жанрове и творчески подходи, национални светини и актуални кючеци.

През 2002 г. той представя на световната сцена You Tube своят 30 минутен “documentary” с българско заглавие “Свирки”, а на английски “BlowJobs”. Както сами разбирате, още в тази дихотомия на заглавията проличава жестоката ирония на автора, доколкото “Свирки” може да означава и друго, ама “BlowJobs” си е ачик минети, даже да го напишеш с главна буква по средата. Този, да го наречем диаболизъм, помага на зрителя при възприемането на творбата, пронизана от протобългарската философия на Тангра, евангелизма, полицейското рушветчийство и съдбата на уличния музикант, който в крайна сметка иска да иде при Бог. Но може би ще избяга “на запад”, за да “харча вашите пари и да чукам вашите жени”, както самият той се изразява. Тази сублимация на неосъзнато желание за духане в социална конкретика е пример за сложните отношение между стара и нова Европа.

Но да се върнем към психоанализата. За съжаление действието на нейните постулати в определени мрачни периоди се обръща срещу самата нея. Колективният СвръхАз започва да ожесточава своя контрол върху онази абсолютна, първична свобода, която Юнг нарича колективното неосъзнато.От което, в крайна сметка, страда “Азът”, тоест конкретната личност.

Да благодарим на Всевишния, че живеем точно в противоположната ситуация. В сложната триада на безсъзнателното ТО, Аз-а и СвръхАз-а, днес за щастие доминира първата компонента. Това гарантира абсолютна свобода на творческата изява. Неосъзнатите пориви на личността към съешаване с лица от същия пол безпрепятствено могат да сублимират в песенно творчество, в политическа и парламентарна дейност. Като едното не пречи на другото. Заснемането на порно с мизерстващи деца от дом за сираци, слава богу, не се тълкува като гавра със същите. А в един един разширен контекст – като дълго пътуване към първичната митология на етноса.

Но нека не са самозалъгваме. Триадата на Фройд също се подчинява на закона за цикличността. Ако днес СвръхАз-ът е в отстъпление, утре той отново може да установи тоталитарното си господство. Някой по-консервативни автори дори говорят за неговата сублимация в някакъв постоталитарен модерн, който те наричат – СвръхУАЗ. Семантиката на това понятие трябва да търсим в онези високопроходими МПС, които и до днес са на въоръжение поради своята мултифунционалност. Те изпълняват ролята на линейки, на средство за транспортиране на ловни дружинки към местата за отстрел, а в недалечното минало са били използвани като преки маршрутки от центъра на София към Скравена. За СвръхУАЗ-а също е характерна известна цикличност. Под различни форми /Опел, Студебейкер, Чепел, Молотов/ той се проявява в нашата културна история през годините 23-та, 34-та, 39-та, 47-ма и т.н. до наши дни.

СвръхУАЗ-ът, като крайно консервативна форма на СвръхАз-а, е абсолютно несъвместим с художественото творчество, да не говорим за филмовото. Най-малко поради пряката му връзка с култовия български вулгаризъм “Внимавай в картинката, че да не тъ вържа за парното”. Връзването за парното е фактическия край на авангардното кино.

Ето защо нека всички заедно извикаме:

Не на парното!

Не на страха!

АКО ЩЕ ПАДА – ДА ПАДА! (снежни фантазии)

публикувано - в. “Класа”, 10.01.2008 г.

Заглавието да се подразбира както за снега, така и за правителството, с извинение. А у нас - и едното и другото – българска работа. Този сняг, прочие, ако ще пада, да пада като хората. До окончателното падане на правителството. А то така – нищо няма да стане. Падне, че спре. Вече 17 години времето у нас е някак преобладаващо. Освен това снегът не пада там където трябва, а главно в провинцията, на Петолъчката /забележете какъв сталинизъм/, по проходите, в Северна България…

Така работа не се върши. Телевизиите тъкмо си обявиха вътрешен конкурс кой пръв ще свали правителството и снегът взе, че спря. Ако беше паднал само в центъра на София, досега да сме избрали Б.Борисов.

Но нека да помечтаем. Върху жълтите плочки е паднал шест метра сняг. Парламента и правителствените сгради са окончателно затрупани. Между тях няма комуникации. Работят само онези телефони, известни като “петолъчките”. За сведение на младото поколение – това са аналогови апарати, вързани с дебели преки жици, а не посредством сървърите на глобалната сателитна система. Те работят безпроблемно от средата на миналия век до днес. Ползуват се от ограничена група хора и се пускат от едно устройство, което не работи под linux или dos, ами се нарича шалтер и на него пише “пуск”.

Но така или иначе - БСП, НДСВ и ДПС не могат да се съберат на живо, за да обсъдят коалиционната политика. Шестметровия сняг е затрупал Станишев и кабинета му, Царя – във Врана, а Доган – в сараите. Премиерът трескаво прехвърля “Что делать”. Решено е да се прокопаят тунели, като всяка политическа сила трябва да изрови собствен - в съотношение 8 към 5 към 3, тъй като това е волята на народа.
Обаче от предварителните разчети излиза, че трябва да се срещнат някъде около Ябланица. Този план отпада. Задейства се план “Б”. А именно - Б.Борисов да разчисти малко място в идеалния център, а всяка политическа сила да се добере до него със собствени сили и средства. Освен това да разчисти летището, с оглед предстоящото посещение на Владимир Путин.

Борисов поставя някои условия на правителството. Срещу разчистването на летището, което е извън приоритетите на общината, Борисов иска лична среща с Путин, за да стане ясно кой разчиства на територията на България, в крайна сметка, чьорт возьми.
Междувременно от Кремъл съобщават, че посещението се отлага. Станишев замръзва и поради ниските температури. В личен разговор с руския президент, той го уверява, че летището ще бъде разчистено и в една бъдеща коалиция мястото на разчистващите е гарантирано. Съобщава му, че за това има европейски консенсус между ПЕС и ЕНП. Путин дава да се разбере, че всичките тия ПЕС, ЕС и прочие са му, така да се каже, през ДОВСЕ. Намеква, че тръбите са като капиталите и електричеството – минават по пътя на най-малкото съпротивление. Както е казал вашият народ, завършва Владимир Владимирович, пътища много.

Междувременно над България неочаквано рано изгрява пролетта. Шестметровия сняг над жълтите плочки се топи като глетчер в епохата на глобалното затопляне. Преобладаващата метеорологическа обстановка отново подава спасителна ръка на Родината. И ето – от южната ни съседка /по един от възможните пътища/ вече идват първите щъркели. Цялата в бяло, с тях най-сетне долита от полагаемия годишен отпуск и гълъбицата, която ще спаси Отечеството от поредните бедствия и аварии, възникнали вследствие снеготопенето.