ЛЕЛЕ-МАЛЕ, Г-Н СТАНИШЕВ!

Старата китайска мъдрост “Не ти пожелавам да живееш в интересно време” ще да е посветена на Балканите. И в частност на България. Да не говорим за мястото. Геополитиците един през друг се надприказват по повод исконната ни принадлежност. Към Европа ли сме, или по към Азия, към континенталната плоча, или към крайбрежните цивилизации, към евразийския субстрат, или, не дай боже, към персийския.

Във връзка с горните обстоятелства нашего брата е придобил през вековете едно особено “раздвоение на личността”. Като ни натисне ятагана плачем за “матушка Русия”, като ни настъпи казашкия ботуш – стягаме дисагите за Европата. Простият народ е дал блестяща дефиниция за такова поведение – “И тако, и вако”. Пак из глъбините на националното самосъзнание произлиза поведенческата формула, според която “когато атовете се ритат” магаретата трябва да стоят по-настрана.

Нашите първенци в това отношение черпят с пълни шепи от народопсихологията. Стефан Стамболов: “Винаги с Германия, никога срещу Русия” – и тако и вако. Тодор Живков по повод перестройката: “Сега, другари, ние трябва да се снишим”. Тоест, докато се наритат атовете в края на осемдесетте години.

Номерът в стил “и тако и вако” минава вече един век. Наскоро Божидар Димитров с многозначителна усмивка отбеляза, че ние сме единствената страна в света, която бидейки съюзник на Хитлер, излиза от Втората световна война на плюс – Южна Добруджа. Което би трябвало да бъде комплимент за дипломацията ни по онова време.

Сега иде ред на Сергей Станишев да отиграе упражнението за пореден път. По въпроса за статута на Косово, а всъщност за бъдещата съдба на Сърбия, Македония и на Балканите въобще. Който си мисли, че косоварите ще спрат дотук, трябва да е голям еврооптимист. Близо 3 милиона албанци живеят извън балканския си “фатерланд”. Да прибавим и твърдото намерение на САЩ още веднъж да въведат “демократичните ценности”, този път на територията на Западните Балкани, категоричната позиция на Сърбия, радикалните послания, които идват от Румъния и Гърция и не на последно място категоричното мнение на Русия по въпроса.

Българският премиер заема една общо взето цивилизована и модерна позиция. Той споделя плана на Марти Ахтисаари, но при условие за спешна евроинтеграция на региона от една страна и въвеждане на още 1800 “наблюдатели” – от друга. Въпросът е доколко “модерността” в мисленето въобще е приложима към тежкия етно-религиозен и цивилизационен възел в този регион. Чиито граници са по-близо до София, отколко е Чирпан, примерно казано.

Неприятното в случая е, че, както винаги става на Балканите, големите играчи виждат в ограничените конфликти поредната възможност да демонстрират неограничените си възможности. САЩ се опитват да демонстрират пред мюсюлманския свят някаква твърде екзотична толерантност, която би трябвало да прозвучи така: “Ще се отнасяме с вас като с равни, стига да играете по интеграционната свирка, която имаме намерение да демонстрираме със случая “Косово”.

Сърбите и дума не щат да чуят за каквито и да е свирки, дори да са татуирани с надпис ЕС.

Русия вади абхазката карта и цялата проблематика около това, което те наричат “близкое зарубежие”.

В края на привидното си излизане от Кремъл, Владимир Путин предприема все по-рисковани ходове по посока славянското братство. Преди около два месеца “Газпром” и “Аерофлот” заявиха, че ще инвестират близо милиард и половина долара в сръбската икономика през 2008 година. На първо четене. Дето се казва – още не им е дадена команда. Можем да си представим какво ще стане, когато бъдат изречени официалните “виждания” по темата. Да не стане така, че докато умуваме около съдбата на сръбските анклави в независимо Косово, самата Сърбия да стане руски анклав на Балканите. Колкото повече намалява територията на тази изстрадала страна, толкова повече ще се втърдяват позициите вътре в нея и по отношение на нейната съдба.

На 5 декември от Североморск към Средиземно море тръгна ударна група на Северния флот начело тежкия /макар и единствен/ руски самолетоносач “Адмирал Кузнецов”. Тия дни към групата ще се присъедини и ракетоносецът “Москва” на Черноморския флот. До 3 февруари в средиземноморски води ще пребивават общо 7 бойни кораба, 47 самолета и 10 хеликоптера, като 14 от тях се числят към стратегическата авиация. В групата влизат кораби съоръжени с ракетните системи “Базалт”, с далекобойност до 600 км. и възможност за ядрени бойни глави. По официалния “Първи канал” на руската телевизия “спецназът” на политическия коментар Михаил Леонтиев каза нещо в смисъл, че без да се разбира като демонстрация, това придвижване все пак трябва да се има предвид. “Назависимая газета” напротив – определи похода като демонстрация, отвличаща вниманието от придвижването на атомните подводници в същата посока.

Не стига това, ами на 18 януари на официално посещение в България пристига президентът Владимир Путин. Във връзка с вечната дружба, тръбите и Косово, разбира се.

Леле-мале, г-н Станишев!