ПОМОЩ, ИДВА “Д-Р ХАУС”!

В болницата докарват пациент със загадъчна болест. Малко преди да умре, при него влиза доктор Хаус и започва да прави екзотични предположения за диагнозата. Самият доктор е ярък характеропат, който ходи с бастун и се държи като бастун. Постоянно е дрогиран с хапчета, които гълта, уж заради болката в крака, но повечето хора са убедени, че докторът си е наркоман. До самия хепиенд пациентът е на границата между живота и смъртта.

Този съспенс за медицински сестри регулярно се провежда у нас, само че пациентът е българската икономика. Доколкото това, което става тук, може да се определи по този начин. Не е лошо да си припомним отново, че думата “икономика” има древногръцки произход и в крайна сметка означава “управление на домашното стопанство”. По тази именно причина сериозните анализатори все по-често употребяват израза “национални икономики”, за разлика от родните мислители, които умират да управляват “макрорамка”. Упражненията върху макрорамката започнаха в началото на “прехода” и за разлика от сериите с д-р Хаус, никога нямат щастлив край. От времето когато, заради някаква всеобща справедливост, на дребния български земеделец му върнаха земята в реални граници. Така му я върнаха, че днес още не можем да я комасираме, тоест отново да я “текезесираме”. В Чехия, вместо да си раздават нотариални актове, хората направиха акционерни дружества - хем си запазиха собствеността, хем си уедриха земята. Следващият епизод беше посветен на масовата приватизация, с подзаглавие “Как да направим капитализъм по законите на шаячната правда”. Последваха други рецепти - превъртане на външния дълг през наши хора и наливане на мръсни пари в туризма. Сега идва ред на плоския данък, който трябва да изиграе ролята на универсален космодиск.

Според нашите елити този път сме му намерили цаката на капитализма. Всички сме щели да спечелим. Без хората с доходи под 500 лева. Които, за сведение на управляващите, са подавляващото мнозинство. Според НСИ средната работна заплата през 3-тото тримесечие е била 389 лева в частния сектор и 513 лева в държавния, демек обществения. Само че в частния работят близо три пъти повече хора - около 1.7 милиона. От януари догодина, при 250 лв. заплата ще плащаме близо 20 лева удръжки повече. Затова пък тези, които получават 2000 лева, ще плащат 122 лева по-малко. И каква стана тя? Уж пред плоския данък всички сме равни, ама някои пак са по-равни. Може би за да постигнат още по-голяма справедливост, управляващите решиха да премахнат и необлагаемия минимум. С което удариха в земята “бащите” на плоския данък Р. Хол и Ал. Рабушка, които през 80-те години предлагат тази ставка, без да подозират какви ревностни последователи имат в лицето на отмарящите в Евксиноград български елити.

Прочие, още през август доц.д-р Румен Брусарски от катедра “Финанси” на УНСС удари камбаната, като обясни, че премиерът се е изказал неподготвен. Тогава Станишев заяви, че необлагаемия минимум трябва да отпадне тъй като противоречи на идеята за плосък данък. Доц. Брусарски обяснява в “24 часа”, че водещите икономически умове на САЩ още през 1938 година са изяснили въпроса с необлагаемия минимум по следния начин: “За равнище на доход, по-ниско от сумата за съществуване, пределната полезност (на дохода) клони към безкрайност. Следователно получателят само на доход за съществуване има данъчен капацитет (възможности да плаща данък) равен на нула; и всяко посегателство върху неговия доход ще му коства живота.” Fagan, E.D., Recent and Contemporary Theories of Progressive Taxation, Journal of Political Economy, vol. 46, 1938, p.459.

Иначе казано, необлагаемият минимум е своеобразна “кота нула” на данъчния капацитет на индивида, заключава доц. Румен Брусарски.

А още по-иначе казано – никъде по света няма плосък данък без необлагаем минимум, освен в България. А пък този, който е измислил нашенския “плосък данък” явно е бил на хапчета и не се казва д-р Хаус.