ПОМОЩ, ИДВА “Д-Р ХАУС”!

В болницата докарват пациент със загадъчна болест. Малко преди да умре, при него влиза доктор Хаус и започва да прави екзотични предположения за диагнозата. Самият доктор е ярък характеропат, който ходи с бастун и се държи като бастун. Постоянно е дрогиран с хапчета, които гълта, уж заради болката в крака, но повечето хора са убедени, че докторът си е наркоман. До самия хепиенд пациентът е на границата между живота и смъртта.

Този съспенс за медицински сестри регулярно се провежда у нас, само че пациентът е българската икономика. Доколкото това, което става тук, може да се определи по този начин. Не е лошо да си припомним отново, че думата “икономика” има древногръцки произход и в крайна сметка означава “управление на домашното стопанство”. По тази именно причина сериозните анализатори все по-често употребяват израза “национални икономики”, за разлика от родните мислители, които умират да управляват “макрорамка”. Упражненията върху макрорамката започнаха в началото на “прехода” и за разлика от сериите с д-р Хаус, никога нямат щастлив край. От времето когато, заради някаква всеобща справедливост, на дребния български земеделец му върнаха земята в реални граници. Така му я върнаха, че днес още не можем да я комасираме, тоест отново да я “текезесираме”. В Чехия, вместо да си раздават нотариални актове, хората направиха акционерни дружества - хем си запазиха собствеността, хем си уедриха земята. Следващият епизод беше посветен на масовата приватизация, с подзаглавие “Как да направим капитализъм по законите на шаячната правда”. Последваха други рецепти - превъртане на външния дълг през наши хора и наливане на мръсни пари в туризма. Сега идва ред на плоския данък, който трябва да изиграе ролята на универсален космодиск.

Според нашите елити този път сме му намерили цаката на капитализма. Всички сме щели да спечелим. Без хората с доходи под 500 лева. Които, за сведение на управляващите, са подавляващото мнозинство. Според НСИ средната работна заплата през 3-тото тримесечие е била 389 лева в частния сектор и 513 лева в държавния, демек обществения. Само че в частния работят близо три пъти повече хора - около 1.7 милиона. От януари догодина, при 250 лв. заплата ще плащаме близо 20 лева удръжки повече. Затова пък тези, които получават 2000 лева, ще плащат 122 лева по-малко. И каква стана тя? Уж пред плоския данък всички сме равни, ама някои пак са по-равни. Може би за да постигнат още по-голяма справедливост, управляващите решиха да премахнат и необлагаемия минимум. С което удариха в земята “бащите” на плоския данък Р. Хол и Ал. Рабушка, които през 80-те години предлагат тази ставка, без да подозират какви ревностни последователи имат в лицето на отмарящите в Евксиноград български елити.

Прочие, още през август доц.д-р Румен Брусарски от катедра “Финанси” на УНСС удари камбаната, като обясни, че премиерът се е изказал неподготвен. Тогава Станишев заяви, че необлагаемия минимум трябва да отпадне тъй като противоречи на идеята за плосък данък. Доц. Брусарски обяснява в “24 часа”, че водещите икономически умове на САЩ още през 1938 година са изяснили въпроса с необлагаемия минимум по следния начин: “За равнище на доход, по-ниско от сумата за съществуване, пределната полезност (на дохода) клони към безкрайност. Следователно получателят само на доход за съществуване има данъчен капацитет (възможности да плаща данък) равен на нула; и всяко посегателство върху неговия доход ще му коства живота.” Fagan, E.D., Recent and Contemporary Theories of Progressive Taxation, Journal of Political Economy, vol. 46, 1938, p.459.

Иначе казано, необлагаемият минимум е своеобразна “кота нула” на данъчния капацитет на индивида, заключава доц. Румен Брусарски.

А още по-иначе казано – никъде по света няма плосък данък без необлагаем минимум, освен в България. А пък този, който е измислил нашенския “плосък данък” явно е бил на хапчета и не се казва д-р Хаус.

НИЩО ЛИЧНО, ГОСПОДИН МИНИСТЪР…

публикувано - в. “Класа”

Още в началото на учителската стачка управляващите пуснаха в ход дежурните схеми, които според тях, трябва да се прилагат при такива случаи в обществата, където /пак според тях/ е победила демокрацията.

Станишев заяви, че правителството нямало да действува под натиск на отделни съсловни групи от населението и няма да се подава на популистки внушения. Като се зададат облаци на хоризонта нашите управници автоматично падат на колене пред иконата на „желязната лейди”. Само дето забравят, че още в началото на бляскавата си кариера Маргарет Тачър влезе политиката с брилянтен популистки ход. През 50-те на миналия век тя приватизира обществения транспорт във Великобритания със, забележете, работнически облигации. Работниците от транспорта /а не кипърско-португалска офшорка/ изкупиха активите на предприятията, където се бяха трудили, след което продадоха облигациите на финансовите акули. Не защото ги задължиха, както при масовата приватизация в България, а защото акулите им дадоха добра цена. Това, господа управляващи, се нарича популизъм в действие, а всъщност грижа за обикновените хора, които вие свързвате с понятията „тълпа” и „уличен натиск”.

Самата мисъл да се прави паралел между българския учител и „уличен натиск на тълпата” е кощунствена. Да не говорим, че учителите не могат да бъдат определяни като „обикновени хора”. Всеки ден гледаме по телевизията лицата им в близък план и виждаме, че те са интелигентни, образовани, говорят без клишета правилен български език, наясно са по въпроса за Нубия, не приличат на бивши крупиета и сервитьори, сред тях няма прононсирани педофили и педерасти и в крайна сметка, дори да им се иска, парите не им стигат, за да се покълчат поне веднъж годишно в някой от „нощните клубове”, където пее някоя набедена от телевизиите за „звезда”, а всъщност майсторка на фелациото от Айтос.

Министърът на образованието, на свой ред вкара втората схема – да, каза той, ще дадем пари, но срещу качество. Телевизиите, както му е реда, и те подхванаха темата. Учителите не били на ниво. И последва второто кощунство – учители ставали онези, които не можели да се реализират по друг начин в живота.

Ами, да, г-н Министър, не всички хора у нас желаят и могат да се реализират в модните напоследък поприща - травестизма, доносничеството, алъш-вериша, политическата и битова проституция, силовите спортове и методи за прибиране на парички, заменки на имоти, „застраховането” и последващото го отстраховане, демек взимане на страха. Аз, например, г-н Министър, съм завършил висшето си образование в Софийския университет „Климент Охридски”. Обаче там не са ме учили как да направя онази врътка, че да заменя три декара трънаци в Монтанско, срещу „пустеещи” земи на плажа в Несебър.

Преди да говорим за качеството на учителите, да вземем да поговорим за качеството на родния финансово-политически елит, че и за медийния, ако сте навит.

Г-н Министър, аз, а вероятно и вие, познаваме хора от българския „хайлайф”, които считат, че пред Университета има две статуи на един и същи човек – Евлоги и Христо Георгиев. Поканете ме на някои от вашите спонсорирани приеми – ще ми се най-сетне да уточним с някои от присъствуващите „бизнесмени” точната бройка на философите от известната група Хосе-Ортега-И-Гасет.

Българските учители, г-н Министър, са наясно по горните въпроси. Освен това в подавляващата си част те са висшисти. Като Вас. Но не като тези под Вас. Не и като тези около бившето ви и днешното ви правителство. Ако си чистачка в българско училище, ти си оставаш чистачка. А във вашето обкръжение, г-н Министър чистачки и снабдителки стават дипломатки, без да знаят нито дума чужд език, че и на родния си леко завалят, защото им пречи „майчиният”.

Г-н Министър. Заедно с ваши колеги, специалисти по „макрорамката”, Вие огласихте и тезата, че ако се вдигнат заплатите на учителите, щяла да скочи инфлацията. Тя, инфлацията, ако скачаше само от вдигането на заплатите, Румъния щеше да е в криза. Ама не е. В криза се оказа курорта „Албена”, че не може да побере румънските туристи. В центъра на София, учителки от елитния район около „Оборище” заявяват, че от десет години не са ходили на почивка през лятото, защото „отработват” и дават дежурства за няколко лева повече, за да си купят нова дрешка за откриване на учебната година. При положение, че успеят да си платят парното, което както е известно, в България се плаща и през лятото. Все нещо се вдига и все нещо се „уравнява”. Зимите стават все по-топли, цялата планета се затопля, а парното в България поскъпва. Гениалната финансова схема на топлинното счетоводство, може би ще започне да се преосмисля чак когато около жълтите плочки покарат маслини. Тоест, когато разцъфтят налъмите.

Това, което исках да ви кажа, г-н Министър, е да не участвувате в мръсната игра за дискредитиране на учителското съсловие. Това съсловие има достатъчно силен имунитет да преодолее недостатъците в собствените си редици. Този имунитет се е изграждал още от времето на турското робство и Възраждането, периоди, който в учебниците по история на „прехода” биваха определяни като „османско присъствие”.

Стоян Заимов в книгата си „Миналото” описва челядта на българската патриотка и помагачка на Васил Левски – Теофану Жечкова Стоилова. Той пише: „При живота на мъжа си Теофану бе в реда на хасковските богаташки, а след смъртта му спадна в реда на хората от средно матерално благосъстояние. Зет й Аспарух и дъщеря й Мария като класни учители вземат наедно всичко 8000 гроша годишна заплата. От лозя и дюкена вземат още около 2000 гроша – всичко годишен приход 10 000 гроша.”

Връщам се към тези документи от времето на „османското присъствие” за да стане ясно, че продавайки своя ум, българският учител е получавал 4 пъти повече от продажбата на грозде и от алъш-вериш. Замислете се по въпроса, г-н Министър – дето се вика и в тройната коалиция имате достатъчно, а по някои мнения решаващо, „присъствие”. Няма да е лошо, също така, вашите хора в хасковския клон на Движението на Н.В. да се поровят из историята и да видят, че тази жена Теофану е внучка на прочутия Марко Шишман, чичо й е Христодул Шишман, а баща й Жечко Шишман. Да не се задълбочаваме по въпроса за регалиите, ама Стоян Заимов твърди, че става дума за хасковския род на Шишмановци.

Такъв е генезисът на българското учителско съсловие, г-н Министър. Българското учителство е пряк потомък на нашата стара аристокрация. По тази причина то няма ни най-малка връзка с днешния финансово-политически „истеблишмънт”. С този, последния, съсловието има договорни отношения. И тъй като договорът не се спазва, произтичат събитията, на които всички сме свидели. Българското учителство, академичната общност и подкрепящите ги БЪЛГАРИ не желаят да работят за МАКРОРАМКАТА срещу социални помощи. Нещо повече, те не желаят да работят в условията на макрорамка, която генерира на територията на страната повсеместна простотия, покрита от достатъчен брой хеликоптери и фургони втора ръка от южната ни съседка, в които да живее бедствуващото население.

Имаме и добра новина. Гражданското общество в България се събуди. И тръгна на бунт срещу описаното по-горе. Предайте това на вашия шеф, г-н Станишев. Договорите трябва да се спазват. Нищо лично, г-н Министър…

АКЦИЗЪТ ВЪРХУ КАФЕТО ПАДНА ПРАВИЛНО

публикувано - в. “Класа”

В извънредната обстановка около местните избори, посред суматоха и достатъчно “шум в системата”, покрай воплите, че вдигането на учителските заплати ще убие свещената крава на макрорамката и че трябва да вземем от другите за да дадем на тях, неочаквано паднаха акцизите върху вноса и производството на кафе. Точно обратното се случи на цигарите, алкохола, бензина, нафтата, а също така на въглища, кокс и електроенергия за производствени нужди. Те скочиха, вероятно вследствие някакви сложни ритуали около същата тази макрорамка, които ние, простите люде не разбираме. А няма и смисъл да се напъваме, тъй като това се случва всяка година по това време.

Видни либерални икономисти, сред които най-паче Мартин Димитров, приветствуваха премахването на акциза за кафето като акт на държавническа мъдрост. Свалянето на ръждясалите окови от немощните ръце на кафеения бизнес е резултат от усилията и на дейци като Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика, който още през 2005-та посочва, че средствата от акциза върху екзотичната стока били пренебрежимо малки /20 милиона/, близо една хилядна от общите приходи в бюджета. Най-общо казано – по блогове и “седенки”, колчем стане дума за акцизи, толчем либералната мисъл надига глас – всичко може да се вдигне, ама за кафето трябва да отпадне. Незначителните приходи в бюджета от този акциз бяха изтъкнати и от Мартин Димитров в парламентарните прения по въпроса.

Човек неволно се пита – абе защо тия постъпления са толкова малки, след като в. “Стандарт” в празнична статия от 10.12.2005 г.отбелязва, че къмто същата дата само една от фабриките за кафе у нас /една от най-модерните в Европа/ произвежда 7 тона на час. Ако вземем предвид, че в България работят още поне 3 големи предприятия за преработка на кафе, започваме да осъзнаваме, че вероятно тези мощности работят по 15 минути на седмица. А в останалото време негодуват срещу високия акциз. Поради което най-после той бе премахнат. Правилно.

В същото време бяха вдигнати акцизите на: кокс и въглища за производствени нужди – с 33%, електроенергия – с 20%, с още толкова на горивата за масова употреба, на алкохола и цигарите. Поради което синдикатите предрекоха ново вдигане на цените и влизане в инфлационен винт. Отговорните дейци, които въртят кормилото на макрорамката, мъдро децентрализираха народното стопанство, като дадоха свобода на общинските администрации да вдигат колкото си искат местните данъци и такси. Но им забраниха да ги намаляват. Което е много либерално от гледна точка на “соцреализма” – хем социалистически, хем реализъм.

Поради тези управленски действия, които през 2008 обещават да ни “вдигнат” всичко, включително и стандарта, може би е уместно да погледнем на бизнеса с кафето от птичи поглед. С невъоръжено око се вижда, че основните играчи са трима – КРАФТ ФУУДС /”Нова бразилия”, “Якобс”/, НЕСТЛЕ-БЪЛГАРИЯ /нескафе и др./ и БАЛКАМ /”Спетема кафе”, ядки и др./. Има и други участници на пазара с малки дялове, но с големи усти. Като например собственика на ЕТ “Витко Костов”, който далеч преди приемането ни в ЕС , съобщава следното относно бизнеса с насипно кафе:

“Не е тайна, че в повечето пакетирани марки кафе преобладава индонезийската робуста. Това е най-евтиният сорт кафе. На пристанище Солун един контейнер от 20 т пристига на цена 500 долара за тон. Транспортните разходи до България не надхвърлят 1200 германски марки. Да приемем, че до митницата стойността на контейнера поради различни причини е “пораснала” до 600 долара, там се начислява митото с нулевата ставка, после 30 на сто акциз и върху цялата сума ­ 20 на сто ДДС, и така цената на килограм кафе достига до 1.10 долара. От пекарната, като си добавят своите разходи и печалбата, цената на кафето достига максимум1.60 долара за килограм. Сметката е проста, на всеки става ясно, защо кафето е евтино удоволствие. Не се разбира обаче защо същата тази стока, опакована в лъскава хартия, се продава по 5 долара за килограм.”

Въпреки, че германската марка вече я няма, а доларът не е това, което беше, изповедта на този дребен бизнесмен ни дава ясна представа за красивия марж, който се образува между действителната цена на кафето и цената му след обработка и продажба на едро, да не говорим за дребната търговия и снабдяването на заведенията. Но ако за нас, 4 милиона пристрастени към кафето, индонезийската робуста е “евтино удоволствие”, за акулите посочени по-горе, е не само евтино, ами грамадно удоволствие да ни го продават. Това ще да е причината, поради която светата троица гиганти няколко месеца негодуваха срещу акциза, а КРАФТ ФУУДС заявиха, че за 2006 г. са загубили 500 хил. евро от невърнат акциз и са на път да се откажат от инвестиция за още 1 милион евро за въвеждане на нови мощности. Явно бизнесът е бил така притиснат до стената, че две години по-рано БАЛКАМ-СПЕТЕМА отвориха завод за над 12 милиона лева, същият, който бълва 7 тона на час, според в. “Стандарт”.

Но ние, българите обичаме да казваме “Каквото било – било”. Нека падат акцизи и лицензионни режими. Нека бизнесът се развива и богатее. Да крепне и процъфтява дружбата между СДС и отделни депутати от от ДСБ и НДСВ, по точно на цели групички от тях. Да пребъде във вековете нерушимия съюз между либералната икономическа мисъл и “Нова Бразилия”, между неоконсерватизма и нескафето.

Нека г-н Пламен Юруков, собственик на БАЛКАМ-СПЕТЕМА и спонтанно издигнат за лидер на синята партия, да продължи работата си по консолидацията на дясното пространство. Има сериозни индикации, че това ще стане. Още преди да бъде избран за лидер, тези успехи бяха предсказани от интересната в много отношения писателка Людмила Филипова, внучка на другаря Гриша Филипов. В специален текст, чиито жанр може да се определи като корпоративна есеистика, под заглавието “Успявай трудно” тя пише:

“Ако Пламен бъде избран за лидер на СДС, той ще е първият успял бизнесмен, който следва естествения процес на развитие, разширявайки сферата за приложения на своите умения и в политиката. За да се прави реална политика, са необходими реални пари. А не както е популярно у нас – чрез т.нар. дарения и своего рода политически благодеяния. Според Пламен Юруков нито един преуспял бизнесмен не би могъл да постигне своя успех, ако се занимава с благотворителна дейност.”

Безпощадният реализъм и прозренията в тези редове, ме карат, на свой ред, да заява следното: Ако цената на кафето падне след освобождаването му от акциз, аз ще се съблека гол до кръста в подножието на паметника “Цар Освободител”. И ще изпратя въздушна целувка на г-ца Филипова.