ЧЕРНО МОРЕ – МЕЧТИ И РЕАЛНОСТИ

По повод статията на евродепутат г-жа Маруся Любчева, “България най-сетне да се възползува от кръстопътното си положение” , в. “Класа”, 24.10.2007 г.

Няма съмнение, че във функциите на евродепутатите влиза и тази да пропагандират предимствата на ЕС и членството в него. Но това трябва да става и във връзка с, така да се каже, международното положение.

Със статията си във вестник “Класа” г-жа Маруся Любчева рисува евентуалните светли хоризонти пред черноморското икономическо сътрудничество и водещата роля на България в този процес. Щеше да бъде хубаво, ако можеше да стане истина.

Тук впрочем, нямаме основание, да се съмняваме в компетентността на автора, доколкото тя е хабилитиран специалист в областта на полимерите и въглеводородите. Но, тези последните, в наши дни са повече предмет на геополитиката, нежели на органичната химия.

Г-жа Любчева цитира Ангела Меркел и Ханс-Герт Пьотеринг, които още в началото на германското председателство са дали “зелена улица” на черноморското сътрудничество. Уповавайки са на техните заявления, и на това, което в документите на ЕС е определено като “черноморски синергизъм”, г-жа Любчева прави извода, че не друг, а Европа /старата и присъединената/ ще диктува условията в региона и се пита – дали местните “играчи ще могат да подредят пъзела така, че ЕС да привлече към своето предложение интереса на всички страни от региона?”.

Труден въпрос. Че и малко наивен. Не e нужно да се връщаме назад в историята, за да си дадем сметка, че играчи на този терен далеч не са действителните му обитатели. На енергийния форум в Турция през септември т.г. тексаските петролни босове откровено заявиха апетитите си чрез Джийн ван Дайк, президент на VANCO Energy. “Черно море е единственото недокоснато в света – каза той. – Неговият потенциал е феноменален”. През 2006-та бразилската Petroleo Brasileiro SA (PBR) направи смесено предприятие с Турция за разработката на дълбоководни нефтени находища. Самата “Тюрк Петролeри” вече е инвестирала 200 милиона долара в сеизмически изследвания и е готова в следващите години да инвестира още 8 милиарда в нефтодобив от Черно море.

Друг амбициозен проект дойде от неочаквана посока – Казахстан. Президентът Нурсултан Назърбаев неотдавна огласи идеята да бъде прокопан гигантски канал между Каспийско и Черно море, с 1000 км. по-кратък от Волго-Донската система, с обща дължина 650 км. Този проект е от 1936 година, когато е бил разглеждан в Народния комисариат по транспорта на Съветска Русия. Стойността му днес се оценява на около 15 милиарда евро, но това изглежда няма да е проблем, след позитивната оценка, която е получил от Международния конгрес на индустриалците и предприемачите през 2006 година.

През юни тази година, веднага след Балканския енергиен форум, Владимир Путин заяви на Истанбулската среща на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество:

“… Балканите и Черноморския регион винаги са били зона на нашите особени интереси… Това е обусловено от ред фактори с исторически, ако щете с етнически и хуманитарен характер”.

Тези думи са дипломатична обвивка на една система от идеи сред руския елит, които не датират от днес. Склонноста към мащабно мислене, която нерядко граничи с мегаломания, в крайна сметка третира нашите земи като гранична зона между “евразийския” и “персийския” субстрати. “Историзмът” в тези категории причислява към “персите” целия Близък изток, както и източното Средиземноморие. И съвсем не е случайно, че Назърбаев вече е дал име на проекта за канал между двете морета – “Евразия”.

На Истамбулската среща бе лансирана идеята Черно море да се “опаше” от стратегически магистрален транспортен пръстен с оглед превръщането му в “ключова контактна зона” между икономиките на Азия и Европа. Тази идея, както и проекта “Южен поток”, бяха посрещнати с особен ентусиазъм не само от преките обитатели на черноморското крайбрежие, но и от страни като Гърция, например. Този ентусиазъм бе събуден повече от понятието “ключова зона между икономиките на Азия и Европа”, отколкото от идеята за “евроинтеграция”.

Ние в България с основание се числим към един от факторите в бъдещия “черноморски синергизъм”, прокламиран от ЕС. Но не трябва да забравяме, че в глобалните геополитически планове на световните играчи, Черно и Каспийско море биват третирани като един общ басейн – суровинен, транспортен, с други думи стратегически важен в глобален мащаб. На септемврийския енергиен форум в Турция неслучайно бяха рециклирани доказателствата за общото геологическо минало на двете акватории. САЩ, Бразилия, Турция, Русия, Казахстан, че и Румъния вече правят конкретни стъпки в практически действия по усвояването на черноморското Елдорадо.

Нашите инициативи в тази посока или ги няма или са забулени с воалите на “класифицираната информация”. Това, което се вижда през завесите, е липса на държавен интерес към стратегически инвестиции в акваторията, за сметка на бурната радост от курортното дело. Нашите стратези май ги влече повече хвърлянето на пари за корвети и хеликоптери. Което вероятно ще ни отреди ролята на пазванти в схемата за правене на пари от Черноморието. Е, и това е нещо, като се има предвид, че в районите на Сочи, Геленджик и Крим вече започна наливането на десетки милиарди в Олимпиадата, инфраструктурата и туризма. Тъй че около 2012 година няма да можем и “стаи да даваме” като хората.