ДОМАТИ И СИРЕНЕ
Публикуван текст - в. “Класа”, 22.10.2007
Този наш министър - Петър Димитров, докато беше в опозиция, изглеждаше нормален, здравомислещ човек. Но така е в България - колкото по-навътре управникът влиза във властта, толкова по-отчетливо му се губи връзката с главния мозък.
Изследване на ДПА /за сведение на министъра - DEUTSCHE PRESSE-AGENTUR GmbH, една от петте най-влиятелни в света/ казва, че в България августовската инфлация от 12% е скочила през септември на 13.9%. Г-н Министърът казва, че въпреки всичко, в края на годината тя нямало да надвиши 8%. Ама не ни съобщава колко е към днешна дата, всъщност. Когато през юни-юли инфлацията беше 8-9%, същият г-н Димитров твърдеше, че тя е в рамките на нормалното.
Откак сме се захванали да градим капитализма, интуицията на управляващите и предчувствията на широките народни маси все нещо се разминават. Може би защото мисленето на народа тъне в хаос и потребителска паника, за разлика от министерските интуиции, които се основават на трезви разчети.
Част от “разчетите” вече прозвучаха в публичното пространство. Видни правителствени икономисти, примесени с либертиянци, в началото на септември заявиха, че няма нищо страшно - цените щели да се уталожат от самосебе си, тоест по законите на пазарната икономика. Във връзка с универсалните лечебни свойства на пазарната икономика, ми се ще да съобщя на либералите следното - преди една седмица в Берлин едно кило домати струваше 1.50 евро. А в гаражните магазинчета на София - между 2.80 и 3.40 лева.
Инфлацията е сложно нещо. Не е за нашите прости потребителски глави. Ние едно си знаем - през април за 3.50 лева купувах едно кило сирене, сега купувам половин. Според нас инфлацията може да се укроти по два начина. Или тарикатите да свалят цената на сиренето, или да се вдигнат заплатите. Първото не е ставало от времето на другаря Антон Югов и както върви - няма да стане. Второто също няма да стане – както, впрочем, се изказа г-н Станишев по повод исканията на учителите. Добре де, след като премиерът твърди, че ако се вдигнат заплатите на учителите ще настъпи хиперинфлация, защо г-н Димитров твърди, че тя ще е не повече от 8% къмто края на годината? Значи ли това, че учителите ще пият една студена вода?
Вероятно тайната на инфлацията се крие в така наречените “потребителски кошници”. По принцип у нас, /а вероятно и по света, в което съмнявам/, се отчитат най-малко две “потребителски кошници” - голяма и малка. У нас даже е по-сложно - съобразно обстановката “кошниците” биват всякакви. Когато се отчитаме пред Европата, както му е реда, “кошницата” е най-голямата. В нея влизат: както стремително поскъпващото обикновено “сирене”, така и относително поевтиняващите плазмени телевизори “SONY”, които са толкова “Сони”, колкото им е платено митото. Към графата “сирене” се причисляват, както онзи бъркоч от вода, сол, извара и сирене, което през април се продаваше между 2.80 - 4.50 лева, така и тънките френски и холандски сирена, чиято цена не е мръднала оттогава. “One dollar is one dollar” – се казва в тези случаи.
Ето, така се формира индексът на инфлацията в общочовешки за България план. Друг е въпросът, че френското сирене го купуват /понякога/ хората от т.н. “средна класа”, които по официални данни у нас са между 4 и 7%.
Ако погледнем “кошницата” на богаташите в България /1-1.5% от населението/, там инфлация няма. Тъкмо обратното - наблюдава се дефлация. Френското сирене не е мръднало, даже в някои магазини върви надолу. При мерцедесите и яхтите тенденцията е същата, да не говорим за крадените - те пък съвсем паднаха. Да не говорим за плоския данък, който на този процент и половина му дойде дюш-еш.
Тъй че, в крайна сметка, г-н министъра Петър Димитров може да се окаже прав. Към края на годината инфлацията няма да надвиши 8% - най-общо погледнато.
Има само един проблем - в агенциите за недвижими имоти е настъпило известно раздвижване. А когато българинът започне да купува с последните си пари недвижимост, това значи, че не е навит да купува българско сирене на цената на френското. Иначе казано – не ще да духа по френски саламурата на родната политикономия.
