КОЙТО НЕ ПИШЕ – ПЕЧЕЛИ

публикуван текст - в. “Класа”, 10.10.2007

Краят на отминалата гореща седмица бе увенчан със закачлива фльонга, вързана връз червен фенер
Президентът Георги Първанов, Миглена Тачева - министър на правосъдието, главният прокурор Борис Велчев, Румен Петков, посланикът на САЩ у нас Джон Байърли и други гости от България и чужбина дискутираха по темата “Трафикът на жени - правни и институционални механизми за противодействие” в НДК
Асоциацията “Общество и ценности” за два месеца събрала 3,200 подписа на граждани, против легализирането на проституцията в България
Както ще стане ясно от посочените по-долу цифри, за същите два месеца, по груби изчисления, официално наблюдаваните проститутки у нас са направили 300 хиляди свирки, и то ако са „принуждавани” да вършат това само веднъж дневно.
През юни Румен Петков каза в парламента: “България не е дестинация за детски секс-туризъм”.
Фамозните изказвания на нашите силови министри по повод проституцията станаха легендарни. Петков вероятно не е имал предвид, че някакви бледни евроюноши идват у нас да търсят секс, а точно обратното - че сме станали дестинация за дърти евроалкохолици, на които се предлагат деца. Такава ще да му е била мисълта, като гледаме какво пише за България Джесика Болтън в списание “Пийпъл”:
“Семействата, дошли да почиват в този идиличен край, наблюдават пияните англичани с отвращение. Тези последните се чукат необезпокоявани по улиците, плажовете и в басейните. Наемат проститутки, някои от които са само на 14, за скромната сума от 10 лева…. Според скорошно проучване британците са най-недисциплинираните туристи в Европа. По този повод “Пийпъл” предприе разследване по Южното Черноморие. Този регион е придобил прякора “Фаликари”, като прословутия гръцки остров, станал синоним на разгула”.
През 2003 година тогавашния вътрешен министър Петканов също се произнесе много особено по въпроса. Той каза, че да се напише закон за проституцията било най-лесната работа - “Аз мога да го направя за 24 часа. Но трябва да знам държавата и обществото кой вариант искат - да се легализира, или да се забрани проституцията”.
Прочие - досежно исканията на държавата, министрите са твърде наясно. В прибирането на паричната маса те нямат стигане. Ако не са автомобилните табели, ще е трикратното увеличение на винетките, ако случайно не увеличат тока, ще вдигнат парното, ако и това не даде бърз резултат, идва ред на торентите. Затова пък по отношение на проституцията у нас отдавна се е възцарил някакъв своеобразен фискален свян.
Тогавашният вътрешен министър Петканов каза, че и обществото не знае какво иска - забрана или легализация. Може би първия всенароден референдум трябва да се проведе именно по темата за курвите. Ще получим интересни резултати и фантастична електорална активност.
Но въпросът “Забрана или легализация?” не е отправен към широките народни маси. Отпреди десет години, когато за пръв път го повдигна Доган, той си звучи като постоянна оферта към сутеньорите и техните башове /босове/. Законодателните усилия /а всъщност липсата на такива/ много напомнят битовите сценки, в които ежедневно попадаме, при среща с катаджиите. Започва едно оглеждане на винетки и многозначително почукване с химикалката по кочана с актовете. Следва познатия на всички въпрос: “Ами сега какво ще правим? Ще пишем ли…?”
Та и нашите законотворци вече три петилетки почукват по кочана и питат - да пишем или да не пишем, да легализираме или да забраняваме? А пък ние обикновените граждани си знаем, че катаджия който не пише - получава. Тези дето пишат - лапат мухите. Най-много някой ден да станат писатели.
А писането е трудна работа. Особено, когато по официални данни в България има между 4 и 5 хиляди проститутки. Да, ама неофициалните са малко по-други. Според тях близо 50 хиляди нашенки гастролират в Европа, като повече от половината периодично се връщат, но не за да си почиват. Съществува и т.н. сезонен контингент, който се активизира през лятото. А в наши дни и през зимата. Тъй че вече сме, така да се каже, демисезон.
Говори се, че само в т.н. широк център на София има над 150 апартамента за вип-услуги, извън официалните салони за релакс, масаж и шикозните клубове за “джентълмени”. В тези, последните, цените за различните услуги започват от 500 лева и могат да стигнат до няколко хиляди. При това положение, да седнеш да пишеш закон за проституцията , не само не е джентълменско, ами направо могат да ти посочат изхода. Леталният.
Тъй, че господа управляващи, що ви трябва точно сега да го повдигате този деликатен въпрос. Тя, всичката Мара втасала, че се… легализирала.