ПРИНОС КЪМ ЗЗГ – ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ

публикувано - в.”Класа”, 07.11.2007 г.

Идеята да се въведе задължително гласуване на пръв поглед е симпатична. Тя добре приляга на ВМРО, които първи заговориха за нея. В идеята има нещо като патриотизъм, напомня за някакъв ред и строгост. Не е много ясно, обаче, защо баш либералите от НДСВ така страстно я прегърнаха още преди местните избори. Либерализмът не означаваше ли повече свобода, включително за правото на избор, включително за правото да участвуваш или не в изборите? Може пък аз нещо да бъркам? Може би става дума за максимална свобода в продажбата на държавни активи и либерални игри с държавния дълг.

Движението за стабилност и възход преживява низходяща мутация. То се появи в българския политически живот с артистично презрение към традиционното партийно строителство. Чак след като съвсем изпусна въздух на евроизборите, да не говорим за местните, електоралната партия взе курс към работата по места. Чрез закон, разбира се. Иначе е много скъпо, както стана ясно от мизата за един глас в Несебър. Оказа се, че народната любов към Негово величество не стига. Сбъднаха се пророческите думи на Остап Бендер: “Не е достатъчно да обичаш Съветския съюз. Трябва и да се работи.”

Но времето лети. Местните избори преминаха в сложна обстановка – стачки, консервиране на компоти и туршии - в отговор на все по-пълната либерализация на енергоснабдяването, водоснабдяването и снабдяването въобще. В този смисъл хората по места са консервативно настроени.

Ето защо не трябва да се учудваме, ако и други партии прегърнат идеята за задължителното гласуване. В крайна сметка народа трябва най-сетне да бъде изтръгнат от тази консервативна апатия. Стига с тия консерви, туршии и стачки. Време е всеки от нас да се изправи пред строгия поглед на родината-партия-майка, която те сочи с пръст и пита: “Ти упражни ли задължителното си право на глас?”. Но за това се изисква силна политическа воля. НДСВ, видите ли, предложиха - който не гласува да му бавят документите в КАТ и да не му приемат децата в детската градина.

Това, господа, са половинчати мерки. Аз предлагам на негласувалите да се отнемат жилищата и нотариално да се прехвърлят на благотворителната компания “Хилд”. Компанията би могла да изплаща пожизнена рента на всеки гражданин, който има право на глас, при условие, че последният редовно упражнява това си право. Финансово това не е проблем, тъй като зад “Хилд” стоят “Мерил Линч”, а пък там работеше Милен Велчев, дето се казва - наше момче.

В едно обозримо бъдеще, при въвеждане на електронното гласуване, гражданите ще бъдат още по-улеснени. Достатъчно е да отбележат своя личен ЕГН, за да удостоверят, че са упражнили правото си на глас. Така те няма да бъдат изгонени от жилището, което обитават. Може и с SMS, като при паркирането.Окончателните резултати ще оформят социолозите. По този начин всеки гражданин ще получава финансов бонус за своя глас, а не както досега - тази привилегия да имат само отделни, маргинални групи от населението.

Но това ще стане в едно недалечно бъдеще. Що се отнася до предстоящото приемане на закона за задължително гласуване, много е важно в него да влезе една изрична разпоредба. Да се забрани изписването или изобразяването на мръсни думи, знаци и символи по бюлетините. Тъй като това ги прави невалидни. А децата на негласувалите да не се допускат, както в детските градини, така и в зоологическите.

ЧЕРНО МОРЕ – МЕЧТИ И РЕАЛНОСТИ

По повод статията на евродепутат г-жа Маруся Любчева, “България най-сетне да се възползува от кръстопътното си положение” , в. “Класа”, 24.10.2007 г.

Няма съмнение, че във функциите на евродепутатите влиза и тази да пропагандират предимствата на ЕС и членството в него. Но това трябва да става и във връзка с, така да се каже, международното положение.

Със статията си във вестник “Класа” г-жа Маруся Любчева рисува евентуалните светли хоризонти пред черноморското икономическо сътрудничество и водещата роля на България в този процес. Щеше да бъде хубаво, ако можеше да стане истина.

Тук впрочем, нямаме основание, да се съмняваме в компетентността на автора, доколкото тя е хабилитиран специалист в областта на полимерите и въглеводородите. Но, тези последните, в наши дни са повече предмет на геополитиката, нежели на органичната химия.

Г-жа Любчева цитира Ангела Меркел и Ханс-Герт Пьотеринг, които още в началото на германското председателство са дали “зелена улица” на черноморското сътрудничество. Уповавайки са на техните заявления, и на това, което в документите на ЕС е определено като “черноморски синергизъм”, г-жа Любчева прави извода, че не друг, а Европа /старата и присъединената/ ще диктува условията в региона и се пита - дали местните “играчи ще могат да подредят пъзела така, че ЕС да привлече към своето предложение интереса на всички страни от региона?”.

Труден въпрос. Че и малко наивен. Не e нужно да се връщаме назад в историята, за да си дадем сметка, че играчи на този терен далеч не са действителните му обитатели. На енергийния форум в Турция през септември т.г. тексаските петролни босове откровено заявиха апетитите си чрез Джийн ван Дайк, президент на VANCO Energy. “Черно море е единственото недокоснато в света – каза той. – Неговият потенциал е феноменален”. През 2006-та бразилската Petroleo Brasileiro SA (PBR) направи смесено предприятие с Турция за разработката на дълбоководни нефтени находища. Самата “Тюрк Петролeри” вече е инвестирала 200 милиона долара в сеизмически изследвания и е готова в следващите години да инвестира още 8 милиарда в нефтодобив от Черно море.

Друг амбициозен проект дойде от неочаквана посока - Казахстан. Президентът Нурсултан Назърбаев неотдавна огласи идеята да бъде прокопан гигантски канал между Каспийско и Черно море, с 1000 км. по-кратък от Волго-Донската система, с обща дължина 650 км. Този проект е от 1936 година, когато е бил разглеждан в Народния комисариат по транспорта на Съветска Русия. Стойността му днес се оценява на около 15 милиарда евро, но това изглежда няма да е проблем, след позитивната оценка, която е получил от Международния конгрес на индустриалците и предприемачите през 2006 година.

През юни тази година, веднага след Балканския енергиен форум, Владимир Путин заяви на Истанбулската среща на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество:

“… Балканите и Черноморския регион винаги са били зона на нашите особени интереси… Това е обусловено от ред фактори с исторически, ако щете с етнически и хуманитарен характер”.

Тези думи са дипломатична обвивка на една система от идеи сред руския елит, които не датират от днес. Склонноста към мащабно мислене, която нерядко граничи с мегаломания, в крайна сметка третира нашите земи като гранична зона между “евразийския” и “персийския” субстрати. “Историзмът” в тези категории причислява към “персите” целия Близък изток, както и източното Средиземноморие. И съвсем не е случайно, че Назърбаев вече е дал име на проекта за канал между двете морета – “Евразия”.

На Истамбулската среща бе лансирана идеята Черно море да се “опаше” от стратегически магистрален транспортен пръстен с оглед превръщането му в “ключова контактна зона” между икономиките на Азия и Европа. Тази идея, както и проекта “Южен поток”, бяха посрещнати с особен ентусиазъм не само от преките обитатели на черноморското крайбрежие, но и от страни като Гърция, например. Този ентусиазъм бе събуден повече от понятието “ключова зона между икономиките на Азия и Европа”, отколкото от идеята за “евроинтеграция”.

Ние в България с основание се числим към един от факторите в бъдещия “черноморски синергизъм”, прокламиран от ЕС. Но не трябва да забравяме, че в глобалните геополитически планове на световните играчи, Черно и Каспийско море биват третирани като един общ басейн – суровинен, транспортен, с други думи стратегически важен в глобален мащаб. На септемврийския енергиен форум в Турция неслучайно бяха рециклирани доказателствата за общото геологическо минало на двете акватории. САЩ, Бразилия, Турция, Русия, Казахстан, че и Румъния вече правят конкретни стъпки в практически действия по усвояването на черноморското Елдорадо.

Нашите инициативи в тази посока или ги няма или са забулени с воалите на “класифицираната информация”. Това, което се вижда през завесите, е липса на държавен интерес към стратегически инвестиции в акваторията, за сметка на бурната радост от курортното дело. Нашите стратези май ги влече повече хвърлянето на пари за корвети и хеликоптери. Което вероятно ще ни отреди ролята на пазванти в схемата за правене на пари от Черноморието. Е, и това е нещо, като се има предвид, че в районите на Сочи, Геленджик и Крим вече започна наливането на десетки милиарди в Олимпиадата, инфраструктурата и туризма. Тъй че около 2012 година няма да можем и “стаи да даваме” като хората.

ПЪРВО ИЗБОРИТЕ, ПОСЛЕ „ГУЛАГ”

публикуван текст - в. Класа, 01.11.2007

Идва времето да се напише фундаментален труд със заглавие „Светът според българския депутат”. Те нашите избраници отдавна са скъсали с действителността, ама тия дни съвсем им пропадна връзката. Смешните напъни срещу покупко-продажбата на гласове искрено развеселиха - както населението, което продава, така и техните собствени слуги, които купуват.

Г-н Дончев от НДСВ не случайно изпадна в дълбока психо-криза и заплака от трибуната за изгубеното доверие. Смешен плач, г-н Дончев. Обикновеният електорант би казал: „Га праихти пътечки и биседки ни ривахти, ся ривети.” В превод на чист български - Когато издухахте близо 10 милиона за глупости и лотарии, тогава да бяхте мислили.
Атакистите се появиха с кожената тужурка и се заканиха да вкарат почти всички в затвора. Имам предвид почти всички, които гласуват в наши дни. По-полека, господа. Прегледайте пак класиците. Самият Владимир Илич по едно време се възгиштиса от строгите мерки и въведе НЕП-а. А как хубаво си вървеше ВОСР /Великата октомврийска социалистическа революция/.

Мая Манолова, от либерализиращата се до степен на бивша, БСП, не е забравила уроците на историята. Тя правилно предположи, че ако се въведат строгите мерки срещу продажби на гласове, ще трябва да вкараме 2000 цигани от Столипиново в затвора. А местата по затворите са кът. Пренаселени са от същите тези цигани. Строго погледнато, още не са влезли хората, които плачат за пандиз, а места няма. Те по тази причина няма и да влезат. И по други причини, разбира се.

В крайна сметка разумът надделя. Акцентът на закона се прехвърли от зарибяващия с маратонки тарикат към приемащия същите - електорат. По съществуващите досега разпоредби никой не е вкаран за купуване на гласове. Вероятно няма да бъде вкаран и такъв, които продава своя глас. Най-много един-двама за назидание. Г-жа Манолова, като видна юристка, осъзнава това и в крайна сметка строгата справедливост на „Атака” бе туширана до пробации и глоби. При това глобите щели да бъдат занижени с оглед тяхната по-голяма събираемост. Което вероятно е единствения прагматичен момент в поредното депутатско умотворение.

При все това, моя милост, като лаик в юрисдикцията, има въпроси към законодателите. Те са конкретни и произлизат от грубата действителност.

Първо – как ще бъде доказано в съда, че аз съм „поискал или получил имотна облага”, продавайки своя глас? Нали, все пак, трябва да се докаже, че съм гласувал за този, които ми е осигурил облагата? За да се докаже това, не се ли нарушава тайната на вота, с извинение?

Второ – какво ще рече „имотна облага”? Екскурзията до Гърция или Париж, със съответното посещение на Акропола или Лувъра е ли имотна облага? Или е духовна придобивка? Ако ми бъде предложено от съответната „Предизборна фондация за духовни придобивки”, аз съм навит да видя Джокондата без пари. Още повече – в екскурзионния калабалък спокойно мога да пренеса през границата някой и друг пакет. От което ще придобия „имотна облага”, но не във връзка с гореизложените обстоятелства около изборите, а като физическо лице с индивидуален БУЛСТАТ, така да се каже.

И трето, но всъщност – първо. А бе, господа депутати, ние в пазарно общество ли живеем, или напротив? Изяснете го този въпрос. Изборите не са ли, всъщност, пазар на идеи? И като не можете да играете на този пазар, защо се натискате? Щом имате идеи, пишете стихотворения. Не се плаща добре, ама все е нещо.

ДОМАТИ И СИРЕНЕ

Публикуван текст - в. “Класа”, 22.10.2007

Този наш министър - Петър Димитров, докато беше в опозиция, изглеждаше нормален, здравомислещ човек. Но така е в България - колкото по-навътре управникът влиза във властта, толкова по-отчетливо му се губи връзката с главния мозък.

Изследване на ДПА /за сведение на министъра - DEUTSCHE PRESSE-AGENTUR GmbH, една от петте най-влиятелни в света/ казва, че в България августовската инфлация от 12% е скочила през септември на 13.9%. Г-н Министърът казва, че въпреки всичко, в края на годината тя нямало да надвиши 8%. Ама не ни съобщава колко е към днешна дата, всъщност. Когато през юни-юли инфлацията беше 8-9%, същият г-н Димитров твърдеше, че тя е в рамките на нормалното.

Откак сме се захванали да градим капитализма, интуицията на управляващите и предчувствията на широките народни маси все нещо се разминават. Може би защото мисленето на народа тъне в хаос и потребителска паника, за разлика от министерските интуиции, които се основават на трезви разчети.

Част от “разчетите” вече прозвучаха в публичното пространство. Видни правителствени икономисти, примесени с либертиянци, в началото на септември заявиха, че няма нищо страшно - цените щели да се уталожат от самосебе си, тоест по законите на пазарната икономика. Във връзка с универсалните лечебни свойства на пазарната икономика, ми се ще да съобщя на либералите следното - преди една седмица в Берлин едно кило домати струваше 1.50 евро. А в гаражните магазинчета на София - между 2.80 и 3.40 лева.

Инфлацията е сложно нещо. Не е за нашите прости потребителски глави. Ние едно си знаем - през април за 3.50 лева купувах едно кило сирене, сега купувам половин. Според нас инфлацията може да се укроти по два начина. Или тарикатите да свалят цената на сиренето, или да се вдигнат заплатите. Първото не е ставало от времето на другаря Антон Югов и както върви - няма да стане. Второто също няма да стане – както, впрочем, се изказа г-н Станишев по повод исканията на учителите. Добре де, след като премиерът твърди, че ако се вдигнат заплатите на учителите ще настъпи хиперинфлация, защо г-н Димитров твърди, че тя ще е не повече от 8% къмто края на годината? Значи ли това, че учителите ще пият една студена вода?

Вероятно тайната на инфлацията се крие в така наречените “потребителски кошници”. По принцип у нас, /а вероятно и по света, в което съмнявам/, се отчитат най-малко две “потребителски кошници” - голяма и малка. У нас даже е по-сложно - съобразно обстановката “кошниците” биват всякакви. Когато се отчитаме пред Европата, както му е реда, “кошницата” е най-голямата. В нея влизат: както стремително поскъпващото обикновено “сирене”, така и относително поевтиняващите плазмени телевизори “SONY”, които са толкова “Сони”, колкото им е платено митото. Към графата “сирене” се причисляват, както онзи бъркоч от вода, сол, извара и сирене, което през април се продаваше между 2.80 - 4.50 лева, така и тънките френски и холандски сирена, чиято цена не е мръднала оттогава. “One dollar is one dollar” – се казва в тези случаи.

Ето, така се формира индексът на инфлацията в общочовешки за България план. Друг е въпросът, че френското сирене го купуват /понякога/ хората от т.н. “средна класа”, които по официални данни у нас са между 4 и 7%.

Ако погледнем “кошницата” на богаташите в България /1-1.5% от населението/, там инфлация няма. Тъкмо обратното - наблюдава се дефлация. Френското сирене не е мръднало, даже в някои магазини върви надолу. При мерцедесите и яхтите тенденцията е същата, да не говорим за крадените - те пък съвсем паднаха. Да не говорим за плоския данък, който на този процент и половина му дойде дюш-еш.
Тъй че, в крайна сметка, г-н министъра Петър Димитров може да се окаже прав. Към края на годината инфлацията няма да надвиши 8% - най-общо погледнато.

Има само един проблем - в агенциите за недвижими имоти е настъпило известно раздвижване. А когато българинът започне да купува с последните си пари недвижимост, това значи, че не е навит да купува българско сирене на цената на френското. Иначе казано – не ще да духа по френски саламурата на родната политикономия.

КОЙТО НЕ ПИШЕ – ПЕЧЕЛИ

публикуван текст - в. “Класа”, 10.10.2007

Краят на отминалата гореща седмица бе увенчан със закачлива фльонга, вързана връз червен фенер
Президентът Георги Първанов, Миглена Тачева - министър на правосъдието, главният прокурор Борис Велчев, Румен Петков, посланикът на САЩ у нас Джон Байърли и други гости от България и чужбина дискутираха по темата “Трафикът на жени - правни и институционални механизми за противодействие” в НДК
Асоциацията “Общество и ценности” за два месеца събрала 3,200 подписа на граждани, против легализирането на проституцията в България
Както ще стане ясно от посочените по-долу цифри, за същите два месеца, по груби изчисления, официално наблюдаваните проститутки у нас са направили 300 хиляди свирки, и то ако са „принуждавани” да вършат това само веднъж дневно.
През юни Румен Петков каза в парламента: “България не е дестинация за детски секс-туризъм”.
Фамозните изказвания на нашите силови министри по повод проституцията станаха легендарни. Петков вероятно не е имал предвид, че някакви бледни евроюноши идват у нас да търсят секс, а точно обратното - че сме станали дестинация за дърти евроалкохолици, на които се предлагат деца. Такава ще да му е била мисълта, като гледаме какво пише за България Джесика Болтън в списание “Пийпъл”:
“Семействата, дошли да почиват в този идиличен край, наблюдават пияните англичани с отвращение. Тези последните се чукат необезпокоявани по улиците, плажовете и в басейните. Наемат проститутки, някои от които са само на 14, за скромната сума от 10 лева…. Според скорошно проучване британците са най-недисциплинираните туристи в Европа. По този повод “Пийпъл” предприе разследване по Южното Черноморие. Този регион е придобил прякора “Фаликари”, като прословутия гръцки остров, станал синоним на разгула”.
През 2003 година тогавашния вътрешен министър Петканов също се произнесе много особено по въпроса. Той каза, че да се напише закон за проституцията било най-лесната работа - “Аз мога да го направя за 24 часа. Но трябва да знам държавата и обществото кой вариант искат - да се легализира, или да се забрани проституцията”.
Прочие - досежно исканията на държавата, министрите са твърде наясно. В прибирането на паричната маса те нямат стигане. Ако не са автомобилните табели, ще е трикратното увеличение на винетките, ако случайно не увеличат тока, ще вдигнат парното, ако и това не даде бърз резултат, идва ред на торентите. Затова пък по отношение на проституцията у нас отдавна се е възцарил някакъв своеобразен фискален свян.
Тогавашният вътрешен министър Петканов каза, че и обществото не знае какво иска - забрана или легализация. Може би първия всенароден референдум трябва да се проведе именно по темата за курвите. Ще получим интересни резултати и фантастична електорална активност.
Но въпросът “Забрана или легализация?” не е отправен към широките народни маси. Отпреди десет години, когато за пръв път го повдигна Доган, той си звучи като постоянна оферта към сутеньорите и техните башове /босове/. Законодателните усилия /а всъщност липсата на такива/ много напомнят битовите сценки, в които ежедневно попадаме, при среща с катаджиите. Започва едно оглеждане на винетки и многозначително почукване с химикалката по кочана с актовете. Следва познатия на всички въпрос: “Ами сега какво ще правим? Ще пишем ли…?”
Та и нашите законотворци вече три петилетки почукват по кочана и питат - да пишем или да не пишем, да легализираме или да забраняваме? А пък ние обикновените граждани си знаем, че катаджия който не пише - получава. Тези дето пишат - лапат мухите. Най-много някой ден да станат писатели.
А писането е трудна работа. Особено, когато по официални данни в България има между 4 и 5 хиляди проститутки. Да, ама неофициалните са малко по-други. Според тях близо 50 хиляди нашенки гастролират в Европа, като повече от половината периодично се връщат, но не за да си почиват. Съществува и т.н. сезонен контингент, който се активизира през лятото. А в наши дни и през зимата. Тъй че вече сме, така да се каже, демисезон.
Говори се, че само в т.н. широк център на София има над 150 апартамента за вип-услуги, извън официалните салони за релакс, масаж и шикозните клубове за “джентълмени”. В тези, последните, цените за различните услуги започват от 500 лева и могат да стигнат до няколко хиляди. При това положение, да седнеш да пишеш закон за проституцията , не само не е джентълменско, ами направо могат да ти посочат изхода. Леталният.
Тъй, че господа управляващи, що ви трябва точно сега да го повдигате този деликатен въпрос. Тя, всичката Мара втасала, че се… легализирала.