НАЙ-ТИХИЯТ ГЛАС В УТРИННИЯ БЛОК НА НОВА ТВ
27 септември 2007
Тази сутрин в утринния блок на Нова ТВ се обади една млада жена, която след дълги опити, успяла да забременее „инвитро“. Нейният тих, ненатрапчив глас почти се изгуби сред викането по повод изборите, стачките и досиетата.
Жената зададе въпрос – Защо шоу програми като „Пълна промяна“ не са насочени към млади хора като нея, които имат реални проблеми със създаването на потомство?
Водещата Лора елегантно я отпрати към някакво „специализирано предаване“ за медицина, което аз никога не съм гледал и повярвайте ми няма да погледна, дори да умирам.
Самата Лора Крумова съвсем не е глупаво момиче и по лицето й пролича, че разбира за какво всъщност става дума. Но остави обаждането без коментар и продължи по матрицата.
Нито аз, нито другите зрители успяхме да чуем името на младата жена, която се обади.
А тя вероятно никога няма да прочете този текст.
Въпреки това ще се опитам да отговоря на нейния въпрос, който е отправен към всички нас и към цялото дърдорене, което у нас наричаме „медийно пространство“.
Уважаема госпожо,
Такова нещо като „Пълна промяна“ няма.
Става дума за козметика.
Дългогодишна.
Прехвърлихме вече три петилетки.
За да влезете в полезрението на нашите медии, чиято главна задача е да „забавляват“, освен когато не ни информират кой е поредния агент на ДС, ще трябва да заявите открито, че искате да смените пола си.
Най-прекият път към славата е пътя на травестита.
Но, Вие, доколкото разбрах, не искате да ставате травестит.
Вие искате да станете майка.
Тогава ще трябва да почакате.
P.S. Ако случайно попаднете на този текст, простете ми горчивите думи. Всъщност исках да кажа, че майки като Вас трябва да носят името „майка България“.
Entry Filed under: Всички публикации. Етикети: дс, живко желев, инвитро, лора крумова, майка България, нова тв, пълна промяна, травестит.
3 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
anonimen | 31 януари 2008 at 12:43 am
Uwajaemi g-n Jelev,
za syjalenie ste praw.
2.
ameliaekhart | 28 март 2008 at 4:37 pm
Г-н Желев, не мога да не кажа: прав сте. С онзи тип правота, от която горчи.
Моите уважения за създаденото и създаваното от Вас.
3.
RoujkaBG | 2 август 2008 at 8:02 am
Всичко Ново е добре забравено Старо.
Спомням си едно импровизирано събрание в болницата, в която работех преди 20г във Велико Търново.
Точно по време на сутрешната закуска на болните се развъняха телефоните в манипоулационната и лекарските кабинети и ни наредиха спешно да слезем в клуба на събрание. Помислихме, че сме в бойна тревога.
Захвърлихме табличките със спринцовки и лекарства, със закуски и хукнахме през глава, въпреки нежеланието
да разбиваме рутинната си работа и грижи за болните, но няма как- СПЕШНО И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Неподчинение на заповед на главният лекар е немислимо, поради предвидените административни наказания, които включваха дори
дисциплинарно уволнение.
И тъй на президиума се кипри другарката Елена Лагадинова, придружена от тайфата съратнички и дежурната света троица партиен секретар, профпредседател и по изключение мястото на главният лекар заето от комсомолският секратар, по причина че на първият ред сред публиката главният лекар откровено спеше след нощно дежурство.До него- главната сестра, която от време на време го ръчка, ако се подочуе хъркането му.
Атмосферата една такава скучна и неясна, че всички дружно да захъркаме, ако не беше притеснението, че там горе по етажите ни чакат болните с нуждите и болежките си.
Изредиха се всички другарки от президиума да говорят, и говорят ли говорят и никой нищо не разбира за какво точно аджеба иде реч, докато не разцепих скуката и досадата на вторият час с вдигане на ръка и въпроса:
„Дали пък другарката Лагадинова все пак няма да внесе яснота и да каже в прав текст на какво дължим честта да сме посрещачи на Височайшето й посещение с кохортата Мерцедеси ?“
Залата забръмча, забуча. Заспалите се пробудиха. Будните рипнаха. Другарката Лагадинова овладя положението като сподели, че точно в този ден се навършват 100години от създаването на Първото женско дружество, основано в града ни и понеже болницата ни била с преобладаващ женски персонал намерила за целесъобразно да ни посети в този ранен час, за да придаде официален характер на това знаменателно събитие, което не можело да мине току така само с посещение на историческият и туристически комплекс с.Арабаси, където делегацията била отседнала предишният ден. Какво да се прави като Болницата е на пътя за София, има широк и удобен паркинг и за щастие многоброен женски персонал.
Препускайки по темата още час- исторически преглед от основаването на женското дружество, развитието му до цели и задачи в най- ново време другарката Лагадинова, не пропусна да спомене и партизанският си период и заслугите й за изграждане на българската социалистическа държава, заяви че по професия е биолог и е тясно свързана с проблемите и задачита на медицината и здравеопазването у нас. И най- искрено изложи своят гняв и възмущение срещу непонятните за нея КАПРИЗИ за изкуствено забременяване, когато у нас, в България се подхвърляли деца в „Майчин дом“ и са на брой, колкото един град като Велико Търново, по- вече от 75 000.
Пак вдигнах ръка и я прекъснах: „Другарко Лагадинова, да не бяхте водили тия хубавици тук да ни разказват история през работно време, когато болните чакат своите изследвания, лекарства и храна, ами да ни бяхте натоварили на „Мерцедес“ите и да идем при децата да ги нахраним, щом Ви тежи на съвестта, че ги „подхвърляте“. Колкото до КАПРИЗИТЕ на майките за изкуствено забременяване, смутена съм от мисълта, че сте биолог и намирате СВЕЩЕНОТО МАЙЧИНСКО ЧУВСТВО за каприз, а не за дълг и смятам, че правилно сте пренебрегнали професията си БИОЛОГ. Вредите, които щяхте да причините в природата на жената щяха да са много по- пагубни от вредите, които нанесохте на държавата ни. Всъщност, това беше и единственото нещо, което научих през тия 3 изгубени часа, че след партизанствуването Ви сте завършила Биология и пред Медицината, и дребнавото решаване на отделна човешка съдба сте предпочела да решавате съдбата на целият ни народ. Поздравявам Ви за избора Ви. Обявявам събранието за закрито, че работа и болни ни чакат, а Вас път“.
Край на събранието. Край на посещението на другарката Лагадинова.Бурни аплодисменти в залата, суматоха на президиума и помня само, че за първи път в живота си се изчервих.Заради аплодисментите разбира се, които определено си бяха за Мен.
Юруш по коридорите към болните и наваксване графика на работа в пълният хаос, който се беше възцарил. Децата на България и до ден днешен се подхвърлят из Домове, на които само имената са променени. И само тук там се правят опити за Инвитро оплождане, някои Слава Богу успешни.Това е положението.
Нищо ново под Слънцето. Днес управляват децата и внуците на братята на другарката Лагадинова с други имена по стар партизански обичай.