МАЖОРИТАРНОТО ПРОДУХВАНЕ НА СИСТЕМАТА

Защо всички се нахвърлиха върху плахите предложения на президента Георги Първанов за засилване на мажоритарния елемент в изборното законодателство? Защо умните глави в медийното пространство започнаха да говорят, че парламентът щял да се напълни със случайни хора и подставени лица? Като че ли сега е пълен с аристократи. Защо почнаха да вадят вода от девет кладенеца, само и само да се запази статуквото - как в Англия и Франция имали проблеми с чистия мажоритарен избор? Пък там, където мажоритарното било обуздано в рамките на пропорционалното - проблеми нямало./Германия/.

Всъщност проблем има в България, а не в горепосочените три държави, независимо как избират там своите депутати. Този проблем се нарича - системна и окончателна криза на представителността. А във връзка с продължителната употреба на пропорционалните партийни листи, това е криза на българските партии. Не е ясно защо си мълчим по въпроса - българските партии в този им вид не представляват българския народ. Вече никой не иска да гласува за тях. А тези, които гласуват, го правят за пари.

Може би и поради тази причина Президентът предизвиква подобен дебат. Доколко това е съзнателно или се търси палиативен изход от тежката ситуация - няма как засега да разберем. Трябва обаче да отчетем, че г-н Първанов е опитен апаратчик. Той е наясно как се управлява партия от класическия български тип. Явно е дошъл до извода, че моделът на такова управление стигна до задъдена улица.

Почти всички български партии, вече над 380, не са продукти на идеологии. Те са организации, създадени от външни за тях сили - лобита, групи от бивши или настоящи представители на службите, местни величия, икономически кръгове. В най-добрия случай те са дъщерни предприятия на т.н. големи партии на прехода. По тази причина се управляват като ЕООД-та. Тесен кръг от хора, приближени до вожда или на тези, които му дърпат конците, определят поведението им в политическото пространство. Резултатите са налице. Тук дори не става дума за търговията с гласове. Такива партии нямат никаква политическа стойност, освен ако не станат акционери в националното политическо АД. Оказа се обаче, че бизнес-елитът /каквото и да значи това в България/ се оправя по-добре в материята с покупко-продажбите и дяловите участия.

В този смисъл призивът на Президента за засилване на мажоритарния дух е някакъв опит да се възстанови автентичната идеологическа физиономия на българския партиен живот. Трудна работа, да не кажем невъзможна.

Ако погледнем от този ъгъл, на терена в момента се отличават няколко политически субекта.

БСП - социалдемократическа, със залязващо ляво крило и доста размита физиономия, що се отнася до социално-икономическата политика, да не говорим за външната. Партия на опасните политически компромиси, които са опасни преди всичко за нейната цялостност. С носталгично настроен, смаляващ се електорат, гарниран от неголяма група млади прагматици, които са автори и двигатели на безкрайните компромиси.

АТАКА - националистическа радикална партия със силен ляв уклон, елементи на консервативност и етатизъм. С неголям електорат, който неуместно бива определян като маргинален. Електоратът на партия Атака има голям потенциал за внезапно нарастване по ред причини. Заради своята радикална идеология партията печели от всеки провал на управляващите. Несправедливо обвинявана, че не търси контакти с други партии. С добре изградени структури из страната.

ДПС - лява етническа партия с твърд електорат и по същество корпоративна структура. В голяма степен зависима от лидера си, що се отнася до нейната цялостност.

ДСБ - дясна, либерална партия с твърдо ядро, силно зависима от лидера си, със силен, но твърде “клубен” интелектуален потенциал. Стеснен електорат, който има потенциал за се разшири до известна степен.

За съжаление това са идеологическите репери на българското парламентарно представителство. В парламента има и други партии, които отдавна са изгубили физиономиите си - като НДСВ, СДС и производни. Картинката е доста рехава и небалансирана - социалисти, които всъщност са социалдемократи, радикални националисти, постоянно етническо присъствие и слаба десница.

В това броене на пилците няма как да минем без ГЕРБ. Която социолозите нареждат на втора, че и на първа позиция в новия парламент. Ама кой вярва на социолозите в днешно време.
ГЕРБ си имат лидер като слънце и той вероятно ще ги изведе на по-предно място. Особено ако партийните физиономии на другите субекти продължат да линеят. Друг е въпросът, че освен лидер, те трябва да изкарат на сергията и някаква програма. Това, което видяхме неотдавна като икономическа платформа беше толкова свъхлиберално, че даже либертиянците си подсмиваха под мустак. Удивителната способност на Б.Борисов да печели избори може да му изиграе лоша шега, ако в най-близко време хората не видят написани няколко ясни послания и ангажименти. Не стига само дежурното “ГЕРБ като дойде на власт, това няма да го допуснем”. “Гаранция-Франция”, казваме в такива случаи.

Тъй че Президентът има основания да се опасява от общия политически баланс на силите в страната. Умерената мажоритарност, която иска да въведе, е някакъв опит за продухване на склерозиралите кръвоносни съдове на политическата система.

Само, че въпросът е в дозата. Първанов прави първи опит с капкомера. Белким всички около масата се навият да си глътнат илача. Ама не се навиват. Достатъчно голям брой мажоритарно избрани депутати, плюс свободна от квоти преференциална партийна листа - това ще обърне с главата надолу политическото статукво. Че кой ще се навие? След двадесет години безпрепятствено лапане. Трябва да са луди, г-н Президент.

РужкаBG СЕ ЗАВРЪЩА ОТ ФРАНЦИЯ…

ЦИТИРАНА Е ЧАСТ ОТ НЕЙНОТО ПИСМО, БЕЗ НИКАКВИ РЕДАКЦИИ:

“Българската граница ни посреща със светещи, но неработещи пропусквателни пунктове, спуснати бариери и над 10 колони чакащи автомобили, без да се брои 4 километровата опашка от ТИР-ове. На видно място е поставен надпис “Добре дошли” и инструкции как и къде се подават “жалби и сигнали” за установени нарушения от страна на служителите на МВР, телефон, е-майл адрес, без обаче да има монтиран телефонен автомат, при наличие на забрана да се правят снимки !? / Не МОЖЕ да се фотодокументира нарушението,поради ЗАБРАНА да се снима, НЯМА директна телефонна връзка с министерството или друга някоя служба, НЯМА безжичен интернет, НЕ Е ВЪЗМОЖНА никаква намеса или помощ за гражданина веднага, на място, а само и единствено ПОСТФАКТУМ да се изпрати сигнал за нарушение, което си е “куче влачи, диря няма”. Една формалност, създаваща впечатление за добри намерения, които в последствие ще се размият по стълбицата на бюрокращината, противоречивите закони и вратичките, заложени в тях, позволяващи само и единствено на гражданина да изпие “горчивата чаша” на умората и разочарованието при сблъсъка му с българските държавни институции дръзнал да потърси правото си да бъде обслужен по Европейски. Като се прибави към това и законовият 30-дневен срок за отговор на жалбата, през което време си влязъл и напуснал България /толкова е и отпуската ти/…. жалбата става безпредметна, защото вече си напуснал България и си във втората си Родина, където работиш, живееш по друг начин, друг стандарт и вече не ти се занимава с простоиите български. Без извинение.
Половин час чакане и се появиха първите митнически служители с накривени шапки и чаши кафе в ръце. Явно финалният мач беше започнал и до 15-тата минута не бе отбелязан гол. Митничарите започнаха работа.

Както вече казах по- горе пропускането на автомобилите ставаше почти стихийно, като всяка кола се промъкваше и подреждаше в една от 10-те колони, като само едната колона минавеше пред гишето, където се извършва смехотворният и според мен НЕзаконен ветиринарен контрол, който струва 6 лева и се състои в намокряне на шасито на автомобила. Останалите колони автомобили заобиколиха “мокренето”, т.е. т.нар. ветеринарен закон, което за пореден път ми доказа, че съм наивна и тъпа българка, колкото и да ми внушават величието българско. Уж почтена българска гражданка и данъкоплатка, европейска гражданка, а таксувана като ЖИВОТНО. Без да возя животни в колата, без да съм имала в Европа никакви контакти с животни и никъде не преминахме през подобна процедура, дори не и в Сърбия,/ която не е член на ЕС/,освен само и единствено на входа на България.Явно се връщаме в родния ЗООпарк, определен като такъв от Българският парламент, в който само Мечките си имат резерват и медицински сертификат, че не е нужно да им бъдат деpифекцирани лапите, ако им се наложи да пътуват извън България.

Който може да коментира нуждата от този ВЕТИРИНАРЕН контрол срещу 6 лева, с който се блага човек и автомобил, според бг законодателство- моля, нека да ме убеди, че съм ЖИВОТНО. Аз твърдя, без извинение, че депутатите ни са Животни, с твърде съществената разлика, че НЕ са ПРИВЪРЗАНИ към Нас българските граждани и избиратели, както това могат животните. Нито ЗАВИСИМИ от НАС като животните. Тъкмо обратното. Ние ги храним и в разрез на всякаква логика Те ни третират като животни и ни събират законови ветиринарни такси. !?
След последната бариера- първата черна дупка на перфорираният сив асфалт, в която успяхме да влезем в тъмното, неосветено Драгоманско шосе и да изкривим колелото на ремаркето, за което бяхме забравили по Европейските магистрали. На следващата черна дупка спукахме гърнето на Лагуната.Никакво съмнение- вече сме си у дома.Ура!
“Добре дошли” в България! Без извинение.”

ПАК ЩЕ НАВИВАТ БУРМИТЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Ами тя, демокрацията, ако не е представителна, не е никаква демокрация. Понятието “представителна демокрация” е тавтология. Самата дума демокрация има малко неудобно за някои видни дейци значение. Демокрация означава народовластие, власт на народа. Това е точния превод, с извинение - от старогръцки, от новогръцки, че и от американски.

Срещата при президента Георги Първанов, която той самият обяви за максимално представителна, не доведе до конкретни резултати. То се очакваше.

Още във встъпителното си слово Президентът даде тон за потягане на гайките. Става дума за пренавиването и евентуалната подмяна на ръждясалите крепежни елементи на онова, което у нас наричаме демокрация.

А у нас демокрация няма. Има някакво съмнително държавно управление с тежки елементи на партокрация /власт на партиите/, клептокрация /власт на крадците/ и наченки на олигархия, с която първите две се опитват да си измият ръцете.

По тази причина президентът прави плах опит да промени статуквото, белким заприличаме на управляема държава. Чрез избирателната система. Благородни намерения, за които повечето от нас дълбоко му съчувстваме..

Първо, защото виждаме, че самият той не знае какво точно иска да постигне. Или обратното - той много добре знае, пък ние не се усещаме.

Смешните спекулации, че искал да си вдига рейтинга с оглед някаква бъдеща суперпрезидентска партия, ала “Единая Россия”, са плод на анемични фантазии. У нас путинския модел не може да се въведе по един милион причини. С това управляващите са наясно. Поради което прекопираха от този модел само плоския данък. Уж да създадат някаква “upper middle class” - средна класа и тук-таме богаташи. Ама забравиха, че в Русия държавата прибира под различни форми от 72 до 85% от печалбите на т.н олигарси. Част от печалбите раздава на пенсионерите, инвалидите от войната и социално слабите. Въпреки официално обявения плосък данък. Тези, които не са навити на такъв “плосък данък” отиват в СИЗО /Следственый изолятор/ “Матросская тишина”.

У нас това вече не може да стане. Уви. Кой крал-крал и кой таковал-таковал.
Тъй, че президентът Първанов вероятно прави опит на законодателно ниво да спаси положението. Ама хем иска да спаси положението, хем иска да спаси партиите.

Цитат:
“Държа да уточня, че не говоря за чиста мажоритарна система… Говорим за смесена система с преобладаване на пропорционалното, със застъпване на мажоритарното начало в степен, отговаряща на идеите на реформата, на очакванията на обществото. Казано иначе, избирателната система да запази своя пропорционален характер, гарантиращ водещата роля и отговорност на партиите.”

А като спаси партиите, тоест когато ги остави да работят в удобното за тях статукво, всъщност ще спаси и техните спонсори.

Тъй, че истинския, неизречен дебат в президенството, е този за съдбата на партиите. Да ги има ли такива, каквито ни се представят вече 20 години, или не.

Г-н Първанов до такава степен се е загрижил за партийното строителство, че във встъпителното си слово отхвърля дори идеята за преподреждане на партийните листи от избирателя:
“Освен това, не аз трябва да се грижа за проблемите на партийните централи, но преференциалните листи ще пренесат състезанието вътре в самите партии, което неминуемо ще доведе до изострянето на напрежението и конфликтите вътре в партиите. Тогава няма да се получи така необходимият сблъсък на идеи за политиката, за управлението.”

Естествено е , като президент на всички българи, г-н Първанов да милее и за крехката душевност на партийните лидери. Да не би някой от тези топмодели на народната любов да излезе в пенсия, недай боже, да влезе в депресия.

Ама когато става дума за решителни избори и референдум, все ми се чини, че народните маси имат предимство. Те искат силен мажоритарен дух в изборите и преференциална партийна листа без прагове. Така наричаните от нашата “висша” класа “обикновени хора” - в 80% са си плюли в устата. Сякаш са прочели дебелите книги за демокрацията. Където пише следното за мажоритарното гласуване:

“… Парламентарният избор е с тенденция да се превърне в правителствен избор. Правителственият екип-победител обикновено може да се позове на стабилното парламентарно мнозинство на своята партия. От друга страна избирателят е улеснен да поиска отговорност от правителството при следващите избори, защото при ясни мажоритарни отношения могат ясно да бъдат разграничени политическите успехи и провали, и евентуални обвинения не могат да бъдат насочени към коалиционните партньори.”
/Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990/

На всички ни е ясно, че мажоритарната система също има своите недостатъци. Но нима пропорционалната няма? Нима последният известен педофил не влезе в парламента през пропорционалната врътка?

Дебатът за изборната система като технология е безмислен. Всички сме наясно, че за двадесетина години апаратните плъхове така се ошлайфаха, че могат да превърнат всяка полумажоритарна система в полупропорционална и обратното.

Във встъпителното си слово Президентът предложи някаква подобна и удобна за манипулиране смесица от идеи:
“Когато се включи мажоритарен компонент, избирателят ще разполага, образно казано, с две менюта – едното на партиите и второто на личностите. Гласовете, подадени за отделните партии, може да не се губят, да съществува връзка между двата избора. Гласовете на всяка партия да се определят според сумата на гласовете, подадени за пропорционалния избор и за мажоритарните кандидати. Има такива системи, такива техники.”

Ако г-н Първанов се надява с такива “менюта” и “системи” да вдигне електоралната активност, това си е негово мнение.

Народът много се надява това да не е поредната димна завеса. Хората не искат първо, второ и трето. Не искат първо да духат супата, пък после ще видим.

Те се надяват да гласуват за обикновената тройка с гарнитура - ляво, дясно, център и полагащите се към тях политзеленчуци. Освен това, настояват, този път, сами да си въртят тройката върху скарата и машата да е в техните ръце. Докато това, което е на скарата хубаво се препече. Докато хубаво му окапе мазнината натрупана по време на “прехода”.

На въздух, на открито, на барбекю, ако щете…
А не във ведомствената столова, където готвачите не се виждат.
Тъй, че - главният готвач да му мисли.
Защото веднага след дискусията, проф. Драгомир Драганов каза по телевизията: “Време има достатъчно. Те, партииите да се разберат какво искат и да го дадат на нас, експертите. Ние за един месец ще го подготвим.”

Което означава, че невидимите готвачи във ведомствената столова вече са нагорещили тиганите. Старата супа е претоплена, а зеленчуците, които трябва да минат за основно, са измити и подредени.

КЪДЕ СИ, БАТЕ ДОНЬО… да видиш Умното Село на бедствията и авариите

Преди да си отиде от този свят големия български карикатурист и аниматор Доньо Донев разказваше:

“Има една карикатура, която много нашумя - с политиците, дето си бъркат в задниците, казва се “Ситно нашенско”. Идеята за нея ми я подхвърлиха като реплика в кръчма.
Един човек ми каза: “Бате Донее, бате Донеее… Виждаш ли ги к’во правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили…”

Къде си сега, Бате Доньо да видиш, как посредством безмисленото щуране напред-назад и взаимобъзикане, българският политически елит изигра на живо най-мащабния римейк на твоята гениална поредица “Умно село”.

Прочие, още като гръмнаха погребите край София, та до края на деня, не можахме да разберем кое ще да е това село – Чепинци, Челопечене или Чепино. Цялото това “челочипочепене” произлезе от приоритера на един реторичен въпрос, който се е забил като чеп в главата на модерната българска журналистика.

А именно - Кой ще понесе политическата отговорност? Елементарно, Уотсън. Никой, естествено.
От парламентарната трибуна Йордан Бакалов язвително отбеляза, че това никъде по света го няма - като се случи нещо подобно - от пожарникаря до Президента, всички да хукнат като изоглавени нататък. И по принцип е прав. Ама не съвсем. Има го, г-н Бакалов - във филмите на един човек, който вие малко преди смъртта му обявихте за шестак. В резултат на което той сега си води бележки от Шесто управление на Небесното царство, вечна му памет.
Тия дни, г-н Бакалов, именно политическата класа претвори филмите на Доньо Донев в дела, както се казваше по времето на соцреализма. Но на Бате Доньо му е бедна фантазията какво могат да направят нашите управници, особено когато ги показват по телевизията. Големият български присмехулник сега е много далече, та ще си позволя да го запозная с някои подробности. Нека ме прости Господ за фамилиарния тон.

Бате Доньо,

Погребите гръмнаха, по все още непотвърдени данни, къде 6.28 сабахалем. Към 6.35 часа на местопроизшествието вече е пристигнал кой мислиш? Бате Бойко, естествено.
После спецслужбите, Президента и останалите - по протокол.
Такъв е реда на днешно време в България. Да го знаеш за сведение.
Не е както едно време и както е навсякъде по света - първо спецслужбите и после онези, които те /спецслужбите/ извикат и пуснат да влезе.

Според Бате Бойко министрите са пристигнали много по-късно.
Към края на деня обаче вицепремиерката Етем каза, че и тя била там много рано, къде 6.40 сабахалем. Да ама по телевизията една възпълничка женица взе, че изтърси: “Като гръмна, ние стояхме няколко минути като замаяни. После изскочихме на двора по бельо”. За малко да каже - по бели гащи.

Ти ми кажи сега, Бате Доньо, като знаеш, че г-жа Етем едва ли има адресна регистрация в Челопечене и като знаеш какво е движението в София, и като имаш представа колко време отива за елементарен дамски тоалет преди дамата да излезе от къщи, какво аджеба е станало?
Аз си мисля, че в устрема си да овладее ситуацията нашата вицепремиерка е пристигнала там топлес.

По тази причина, според мен не са се засякли, с Бате Бойко. Щото на него не му е било до това, ако ме разбираш правилно.

Та общо взето, Бате Доньо, така мина този паметен ден. Отцепиха 6 километров радиус, изкараха оттам хората - и слава богу. После казаха, че ще чакат да се взриви всичко, че после да влезат. Така било по закон.

А бе, Бате Доньо, бог да ми прости, пък и ти да ми простиш, това, което ще те питам. Понеже ти си живял по времето на тоталитаризма, помниш ли онзи филм за онези 80 момчета, които изгоряха още първия ден в аварийно-спасителните работи, когато гръмна Чернобил? Помниш ли хеликоптерите, които слизаха на 30 метра от най-страшното огнище, което човешкото око е виждало някога? Ти, като по-запознат, имаш ли представа що е туй аварийно-спасителни мероприятия? Или на нас такива не се полагат? Или да питам шефа на генщаба? Или да чакаме докато изгърми всичко?

До края на деня там още пукаха взривателите, а основните фигури в тази драма се показваха по телевизиите, за да се карат на тема - кой носи отговорност и кой трябвало да направи оперативен щаб. Ама тези картинки за щаба и за основния философски въпрос “Какво да се прави?” /Что делать?/ ти си ги нарисувал в твоето “Умно село”. Тъй че няма да те занимавам повече.

Имаше и екзотични подробности, които може да са ти полезни. Утринните блокове на телевизиите тъкмо си бяха подредили темичките в стил “За и против”, пък то взе, че гръмна.
Нищо неподозиращият Мартин Карбовски, който трябваше да говори за новата си книга, която при това е колективен труд, бе притиснат да коментира ситуацията. Ама то така не става - от вратата за краката. И той, човека, какво да каже, освен истината - молете се на чудотворните икони. Помолихме се. Освен това разбрахме, че идват в София със съдействието на вестника и радиото, в което Мартин пише и говори. Няма лошо.

После се появи акад. проф. д-р Юлий Абаджиев, шеф на Съюза на българските командоси. Той каза, че отдавна се опитвал да се добере до вниманието на г-жа Етем, за да обучи населението как да се справя с кризисни ситуации. Ама тя не го приемала. Чакай малко, бе професоре, като си Юлий, да не си Цезар. Рано ти е още.

В този същия ден, Бате Доньо, произлезоха още две съдбовни събития - къде 3 следобед имаше земетресение, което както всички знаем, не е свързано по никакъв начин с експлозиите в Челопечене. Всъщност, още не сме убедени, но се надявам в близките дни да ни доубедят.
Пак в същия ден се яви /успоредно с чудотворните икони/ и г-н Стефан Гамизов, който в нарочна пресконференция съобщи, че ако така я караме, къмто 2050 година българското племе щяло да изчезне. Включително и заради Бате Бойко, който бил вреден за България. Аз съм по-запознат с историята и не знам българския народ да е изчезвал в последните милениум-милениум и половина. Ама г-н Гамизов, като баш глобалист, може да знае нещо, което ние не знаем. Тъй че работата е на кантар. Г-н Гамизов напоследък се явява като пророк. Неотдавна предрече, че на следващите избори ще има политически убийства. Ама не уточни, за кого по-точно се отнася пророчеството. А е време - изборите чукат на вратата.

Това е положението, Бате Доньо.
Светла ти памет, гледай ни отгоре и продължавай да си водиш записки.
Не се притеснявай за филмите, които ни остави.
Твоето “Умно село” продължава да се играе на родната политическа сцена с небивал успех.

ГЕЙОВЕ И СУЛТАНИ

Някои медии у нас всуе принизиха похода на различните, посредством заглавия като “Гей-парадът в София мина и замина”.

Вярно е, че нито представителите на гей обществата, нито скинхедс бяха на ниво. Както е в цивилизованите страни, към които се стремим. Там и гей да ти види окото, и скинхед да ти счупи главата - друга работа, цивилизована, някак глобална.

Пък у нас си беше малко смръчкана, българска.

Но да не забравяме, че ние още се учим. По тоталитарно време в някои по-тесни кръгове, където слабоизвестни столични адвокати си лакираха ноктите, беше популярен израза “учен гълъб”. Така наричаха онези дисиденствуващи юноши от спортните школи, които проявяваха нежност към своите възрастни покровители, извършвайки типичните за учените гълъби “такли”, тоест лупинги в сексуалната ориентация.

Що се отнася до толерантността, като изключим зловещата ДС, която стигна дотам да използува гей-квартирите като явочни, простия народ никога не е тероризирал тези хора. За поколението на моите родители думи като “хомосексуалист”, “гей” и прочие бяха непознати. Нашите бащи смятаха тези хора за малко шантави, нежели за прокажени. Най-много, като пийнат една-две ракии, да изрекат по нечии адрес определението “хюмне”. Но когато казваха “педерастка работа”, това почти винаги се отнасяше за държавата.

Ние от средното поколение продължихме тази традиция. Искам да уверя господата-дами, дамите-господа, а и строгите господарки, че когато днешния българин извика “Педераст!”, това в 99.99 процента от случаите касае някой чиновник, депутат, началник или просто комшия - всичките хетеросексуални. Алчни. Крадливи. Некадърни. Тоест - охлюви.

Тъй че, уважаеми различни, малко се надценявате като поставяте вашия проблем в центъра на обществото. Главният проблем на България са охлювите. А огромната част от тях са хетеросексуални. С което би трябвало да се гордеете.

Що се отнася до еднополовите бракове - аз съм твърдо против. Ама не защото в жилите ми бушува синята кръв на Расате и присъдружните му прабългари. А по принципни съображения.
Дами-господа и господа-дами.

Вие най-добре знаете какво е да прикриваш от обществото своите естествени желания и пориви, бидейки третиран като “различно” малцинство. А давате ли си сметка как живеят милиони хетеросексуални мъже, влачейки ръждясалите пранги на вековната християнска цивилизация? Нима не виждате от топлия уют на вашите еднополови гнезденца семейните скандали, скубането на коси между комшийки и другите грозни сцени. Давате ли си сметка колко струва издръжката на интелектуални приятелки, компаньонки и обикновени манекенки? Известно ли ви е че сред здравите сили на хетеросексуалните вече се е зародило едно движение за сексуална справедливост, което самите те наричат “султанизъм”? Защо този типичен за българина лайф-стайл няма установен статут?

Ако ще узаконяваме еднополовите бракове, защо да не узаконим и многоженството?
В геополитически план бихме могли да помислим за обособяването на две основни области в нашето Отечество. А именно - Гей-Княжество България и Източно-румелийски Султанат.
Между тях няма да има граници, тъй като вече сме в Европейския съюз.
Но тъй като сме задължени все пак да имаме някаква митница, там трябва да сложим безпристрастни люде, които да не се подават на никакви влияния.

Нито отгоре, нито отдолу, нито отпред или отзад.

Ето защо предлагам да дислоцираме една-две роти от Севлиювските казарми - за тях поне се знае, че карат наред.

ЗАЩО БЪЛГАРСКИТЕ РУЖИ ВИРЕЯТ ПО-ДОБРЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ?

ОТГОВОРЪТ НА ТОЗИ ВЪПРОС МОЖЕ БИ ЩЕ ОТКРИЕТЕ В ЧАСТ ОТ ПИСМОТО НА НАШАТА СЪНАРОДНИЧКА РУЖКА ГАНЧЕВА, КОЯТО ОТ ЕДНА ГОДИНА ЖИВЕЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ.
СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ КОМЕНТАРИТЕ СА ИЗЛИШНИ.

Здравей, Живко!

В събота рано сутринта си тръгваме на отпуск за България с кола, че и с ремарке
Ще мъкна консерви оттук към България. Хич не се смей, защото тук един буркан мед, акациев, с какъвто си пием сутрин кафето струва 3,15 евро за 0,5 кг, а другият мед е още по- евтин. Ще направя снимки.

Атрактивни са цените и на много други хранителни продукти, с изключение на хляба, който е на различни цени, но доста по- солени от българските.

Прочутите френски сирена, които според мен не стават за ядене и българин ще ги яде само от снобизъм., Каквито сирена накупихме, мъжа ми ги изяде с отвращение и то само 2 вида / ” Пениш се, не пениш ще те ям” / :), останалите просто ги изхвърлихме, въпреки безбожно високата цена. Но вкуса е нещо, което се възпитава и развива, а ние явно не сме възпитани достатъчно

Една година не стига, за да се променим, а и кому е нужно това?

За съжаление няма как да докажа, че в града, в който живеем общественият транспорт е безплатен, а смятам, че това за малките общини е твърде важен момент, защото говори как се изразходват общински средства. Тази работа си е за професионалист, журналист, със съответните пълномощия за интервюта и прочие.

СТИГА СТЕ ГО УСУКВАЛИ

Госпожи и господа партийци,

Нима не ви стана ясно, че хората не пасат трева.

Стига сте го усуквали на тема мажоритарност и нейните елементи, квоти и проценти.
Няма частично бременна жена, нито смесено бременна – 30 на 70 процента.

Конституцията ви дава право да излезете пред хората с партийната си листа от 240 депутати за парламента. Всяка от вашите партии.

Ако искате да имаме нормална държава, работата ви свършва дотук.
Ако не се страхувате от собствения си народ, оставете хората да ви преподредят и оценят в рамките на собствените ви листи.

Стига сте въртели дъртите апаратни тарикати от район в район, само и само да ги набутате в парламента. За да гласуват както им кажете. Стига с тези “избираеми” позиции в листите.
Вслушайте в думите на Емил Кошлуков, вместо да му ядете кокалите в коя дискотека бил пил две водки. Човекът е учил политически науки в люлката на демокрацията САЩ. Хората от цяла Европа, включително и у нас, видяха как харизмата на един истински обществен деец Барак Обама разцепи Демократическата партия на две – на старите Вашингтонски лобисти и на онези, които наричаме “self made men”, самоизградили се хора. И всичко това заради МАЖОРИТАРНИЯ дух на американската избирателна система.

Слушайте хора като Кошлуков, защото те на са си взимали изпитите, мъкнейки каси с паламуд, ракия и чевермета из “свободните университети” в тази страна.

Стига сте заблуждавали хората, че мажоритарния елемент е предпоставка в парламента да влезат не знам какви си мафиоти, богаташи и прочие. Ами нали ако влезе някой такъв, той ще е от някоя ваша листа?

Какви партии сте, като не можете да изкарате на сергията 240 нормални, не смея да кажа, достойни хора. Сред които поне да няма педофили и такива с досиета на Четвърти километър. За досиетата в Шесто даже не ми се говори.

Стига вече.
Хората не пасат трева.

Те отдавна знаят, че не сте никакви партии, а някакви масонски ложи, където баш майсторите дърпат конците.

Нагледахме ви се на майсторлъка вече 20 години.
Аман от вас и вашите политически технологии.
А всъщност – балкански тарикатлъци.

ПОЛОЖЕНИЕТО ВЪВ ФРАНЦИЯ… С ИЗВИНЕНИЕ

Тук публикувам съобщение от RoujkaBG, която живее във Франция. Можете да го видите и в коментарите, но за да не се ровите излишно. Както се казва на френски - е воаля!

* * *

От Франция. Цените на хранителните продукти са почти на същата стойност като в Германия, но французита през уикенда пазаруват от Испания, където е още по- евтино.

Тук цената на тока е:
-дневна 0,0787 евро
-нощна 0,0463 евро

Интернет и домашен телефон 30 евро месечна такса като разговорите са БЕЗПЛАТНИ / градски, извънградски, вякакви/ и с 54 държави в света.

Няма импулси и никакви такива измишльотини.Всичко минава през интернета.

При покупка на Мобилен оператор-
1 Евро за определени модели ЖСМ-и последен модел като Сони Ериксон,
Самсунг, Филипс. Другите марки са подарък от фирмата, като месечната вноска е 7 евро за 10 месеца.

Минимална социална пенсия 1 200евро.

За здравеопазването трябва отделна тема. Поздрави.

Коментар от RoujkaBG — 22 юни 2008 @ 8:02 pm

* * *

Сетих се още нещо, което ме впечатли тук. Всяка седмица намирам в пощенската си кутия
списание, издавано от местната община, което освен че е безплатно,

съдържа всички взети решения от общинарите, както и отчет за всяка свършена дейност, предстоящи програми и т.н.Пълна ПРОЗРАЧНОСТ.

Градският транспорт е от маршрутки на всеки 15 мин- БЕЗПЛАТЕН.
Градчето е от типа на Велико Търново без новата му част.

Пътищата са перфектно поддържани.
Типично за Франция са кръговете на всяко кръстовище, които задължително са една прекрасна картина от живи цветя.

Коментар от RoujkaBG — 22 юни 2008 @ 8:13 pm

БЛАГОДАРЯ НА RoujkaBG. ВСИЧКИ ОЧАКВАМЕ ОТ НЕЯ С Н И М К И. АКО НЕ МОЖЕ ДА ГИ ПУБЛИКУВА НАПРАВО В КОМЕНТАРИТЕ НА ТОЗИ БЛОГ, ДА МИ ГИ ИЗПРАТИ НА comm@mail.bg - И ЩЕ БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ НЕЗАБАВНО. АКО СЕ ПОЛУЧИ НЕЩО КАТО “СНИМКИ С ИЗВИНЕНИЕ” - 2, ЩЕ ПОЧЕРПЯ.

ПОЗНАЙТЕ ОТ ПЪРВИ ПЪТ

Предлагам ви части от две публикации, в които нарочно са пропуснати конкретни имена и факти. Едната касае нашата страна, другата - близка нам държава. Познайте от първи път, коя от двете се отнася за България.

ПЪРВА ПУБЛИКАЦИЯ:
В писмото си … визираше в над 20 точки конкретни случаи на нарушения …
По повод на въвеждането на … програма, с която … ще следи работата по … и ще дава прозрачен начин на управление и наблюдение на целия процес.
Съобщението, … бе посрещнато в … с подозрението, че това е едва ли не начин на посягане на суверенитета ни.
… заяви, че се опасява да не огорчим европейските си партньори, като непрекъснато повтаряме, че софтуерната система е с цел да ни шпионира и да ни държи под контрол.
“…Това е е една мениджърска програма … Тя дава много прозрачен начин на управление. Става дума за прогноза, наблюдение и контрол на целия процес при залагането, приемането, оценяването, контрактуването, разплащането и усвояването …”, каза …

ВТОРА ПУБЛИКАЦИЯ
Това е специална мисия на …, която, де факто, трябва да създаде … Мисията включва: прокурори, съдии, юристи, митничари, полицаи, включително и специалисти по затворите. Всички те трябва силово да въведат европейските норми в рамките на тази територия. Нейните ръководители … ще бъдат упълномощени да слагат и махат местни висши чиновници, да анулират приети вече закони и да възбуждат наказателни преследвания срещу престъпни структури, включително и такива свързани с местната власт. Всичките им действия ще бъдат гарантирани от контингент на НАТО…

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
ВИЕ УДАРИХТЕ ДЖАКПОТА!
ВЕРНИЯТ ОТГОВОР Е: ДА, ПЪРВАТА ПУБЛИКАЦИЯ СЕ ОТНАСЯ ЗА БЪЛГАРИЯ!

ВТОРАТА ПУБЛИКАЦИЯ НЯМА НИЩО ОБЩО С НАС, ТЪЙ КАТО КАСАЕ МЕРКИТЕ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ В НОВОСЪЗДАДЕНАТА ДЪРЖАВА - КОСОВО.

АКО ИСКАТЕ ДА СТАНЕ ОБРАТНОТО - ИЗПРАТЕТЕ SMS ДО КОМАНДВАНЕТО НА НАТО.
Стойността на един sms e 1.20 евро, без ДДС.

КАК ДА КУПИМ ИЗБОРИТЕ – МАЖОРИТАРНО ИЛИ ПРОПОРЦИОНАЛНО?

Туй ще да е въпросът, ако се вслушаме по-внимателно в омръзналите на всички тв дрънканици за избирателни системи по света и у нас. Наскоро, след една подобна ялова схватка в “Панорама”, Румен Леонидов правилно им го вметна, че този пазарлък си върви от години, ама местните мутри вече плащат по-добре. Бихме добавили - плащат овреме и кешово. Което няма нищо общо със светлото бъдеще, но решава някои битови проблеми на трудното настояще.

В един от утринните блокове на БНТ се опитаха да проведат подобен дебат, ама не стана, защото водещият беше зациклил на въпроса: “Добре, обяснете ми в крайна сметка, защо да не взема 200 лева за гласа си?”.

Не дочакахме внятен отговор. Мая Манолова от БСП го удари на морал, от НДСВ препоръчаха задължително гласуване, а пък Светослав Малинов от ДСБ повтори думите на вожда и учителя, че глобата за купуване на гласове трябвало да стане 100 хиляди лева. Това ще да е разтревожило силно несебърските братя, които цяла нощ не са мигнали от спорове какво да продадат – някой от двата “Майбаха”, някое от двете “Бентлита” или просто една от яхтите.

Дами и господа от жълтите плочки.

Ние, обикновените граждани, се обръщаме към вас, които вече 20 години ни начуквате в главите, че всичко е пазар. Ами тогава – на пазар, като на пазар. По-добре, отколкото – на война като на война. Не се притеснявайте – Стефан Гамизов, който предрече кървави избори, малко пресоли манджата. Той си знае защо. Никой не планира да окървави народните маси в светлия ден на предстоящия съдбовен вот. Поради две причини. Първо защото народните маси няма да участвуват масово, а отново срещу заплащане. И второ – поради драстично намаляващата работна ръка, която вие не успяхте да замените с китайци, монголци, молдовци, мордовци и чукчи. Тъй като последните не се навиват да бачкат в България са 300 лева на месец.

Що се отнася до политическите убийства – където е текло, пак ще тече – ама не защото Гамизов е пророк, а поради общия, така да се каже, фон на прехода. Който бая се засили с настъпването на новия милениум. Има ли смисъл да спорим какво е това да гръмнеш Емил Кюлев посред бял ден в центъра на София – политическо убийство, или следствие от любовна драма? Май няма смисъл от дебат.

Другари и другарки, господа и строги господарки от националния политически елит на България.

Надяваме се, вече сте усетили, че освен вас, вследствие на пазарната икономика, в страната са възникнали така наречените местни елити. Някои техни представители изпонакупиха стотици декари в Халкидики, тъй че въпросът доколко са местни, е доста спорен. Не се опитвайте да воювате с тях чрез заклинания – какви мутри били и какви дупнишки братя не били. Недейте да правите по отношение на тези хора тънки сметки, нито заедно с тях, за да не се докарате до положението на Румен Петков.

Ако искате отново да излезете на националната писта, ще трябва да си спомните това, което ни начуквахте в главите – че всичко е пазар. Но във вашия случай става дума за пазара на идеите, а не за пазарлъци под масата. Особеност на този пазар е, че не минава през портмонетата, а през мнението на хората. Тъй, че спокойно можете пак да си опънете дългите партийни листи – и лявата, и дясната, и либералната. Сложете една свободна от проценти и квоти сергия и позволете на хората спокойно да избират – нещо по-сочно или нещо по-зряло. Позволете на хората свободно да ви слагат “чавките” и те ще купят това, което им харесва, а не онова, за което са им платили тарикатите. Вярно е, че по този начин много от вас ще трябва да минат в пенсия – че току-виж отляво изскочил някой като Паскалев или някой Янаки Стоилов. Пък отдясно някой като Антонела Понева или някой като Нено Димов – току-виж засенчили тъмносиния ореол на гуруто.

Ама друг начин няма. Отдолу идат местните братя и местните братства. И ще ви глътнат като нафора. Освен ако вече не са ви глътнали, в което почти никой не се съмнява.

Но ако това е така, имайте предвид, че скоро ще ви изплюят.

ОТВОРЕН КОД ИЛИ ОРТАКЛЪК

Петият вот на недоверие към правителството беше сполучливо определен като петия крак на масата. Тоест - абсолютно излишен. По тази тема да му мисли опозицията.

Но премиерът Станишев, който заяви някаква воля за реформа, ще трябва да си отговори на ред въпроси - далеч по-дълбоки от бездънните джобове на корумпираните чиновници и продажните ченгета. Най-важният от тях е - защо в България всяко правителство се издънва - ако не на втората, то на третата година от мандата? Толкова ли му е слаб ангела на българския властник, че щом седне на високия стол, веднага започва да краде? Толкова ли е алчен, че тутакси се овъртолва в нерегламентирани контакти с обекти и лица от бялата, сивата и черната икономика?

Тази поредица от издънки е най-опасна, именно заради цикличния си характер. Ако човек се заслуша в думите на хората - по кръчми и интернет форуми - ще се види в чудо пред дълбоката травма, която е нанесена на българина от непрестанно повтарящите се, вече двадесет години, гафове. Социологическите изследвания показват, че близо 70 процента от народа не вярва на онези, които упражняват властта. Тази неприязън е всеобща и не се влияе от цветове.

Ако в началото на миналия век безпринципния опортюнизъм, байганьовщината и келепирджилъка са били само щрих от прохождащия капитализъм, днес те са се превърнали в тежка догма, в основно правило за успех. Ако в средата на века социалният негативизъм има класово-политически вектор /комунисти срещу монархофашисти, труд срещу капитал/, то днес ситуацията е качествено различна. Огромната маса от народа е негативно настроена към управленеца въобще и по-точно - заради качеството му на такъв.

Има един блуждаещ афоризъм “Всеки народ си заслужава управниците”, нещо като извинение за общо ползване. Ползват го графоманите в интернет, но и сериозните политици, особено когато не са на власт. Тази крилата фраза е с неизвестен автор. Приписват я на Хегел, на Левски, на Буров, че и на митичния Аякс. Аз нямам мнение по въпроса, но съм склонен да я припиша на Аякс, поради връзката му с една примитивната форма на социално устройство. Става дума за така наречената антична демокрация, където на всеки “свободен гражданин” се полагат шестима роби без право на глас, да не говорим за женския пол.

В наши дни народът, от който се очаква да “си заслужи управниците”, всъщност няма желание за толкова интимна връзка с тях. Не ще да си сменя чипа, нито да покрива нормативи, белким се докаже пред своите вождове.

В модерно управляваните общества управниците не могат да минат за шамани, които единствени знаят рецептите. Хората там са ги сложили на точното им място. Отредена им е роля, подобна на операционната система в компютъра. Колкото по-достъпна е тази система, толкова по-добре работи обществената машина. Но тъй като това не стана у нас, половината от активното население на България си смени, образно казано, оператора. По официалната статистика 1.6, а всъщност над 2 милиона напуснаха “тази страна”. Минаха, така да се каже, на “Линукс”. Предпочетоха системата с “отворен код”.

Ако г-н Станишев няма време да направи справка - що е то операционна система с отворен код – ето го най-елементарното определение. Това е системата, която те принуждава да работиш по нейните правила - защото ти дава свободата да ги променяш. Но не във вреда на същата тази система.

След волеизявленията на премиера, неговият първи заместник Ивайло Калфин заговори за “системни реформи”. Искрено се надявам да е бил в добро здраве и пълно съзнание, когато е употребил точно тези думи.

Системна реформа у нас може да се случи само ако бъде премахната схемата на десетилетния ортаклък между държавата и икономиката - била тя бяла, сива или черна. Употребявам думата “ортаклък” не защото е турска, а защото има азиатски корен. Ортак е нещо като съдружник, но без официален договор, да не говорим за обществен такъв. Ортаклък означава - “общо дело”, “наша работа”, “cosa nostra” - нежели съдружие в модерния смисъл на думата. За такива отношения става дума днес, докато телевизиите препенват мръсната пяна – кой на кого дал пушки и лаптопи, с кого се бил срещал бившият Румен Петков и прочие.

Нерегламентираните контакти на Петков са само невинна черешка върху мазната торта, която сега искат да ни представят като “отделни неправомерни действия” на властимащите с икономически и други субекти.

Горчивата истина е, че през целия период на прехода българските властници от високите етажи на администрацията си живеят като съсобственици в почти целия стопански живот на страната. Заради този същия ортаклък, в началото на миналото лято цените на олио,сирене,пилешко, захар и пр. скочиха двойно. Пенсионерките по опашките изпищяха: “Вдигнали олиото!”. Психологическата ситуация повтори едно към едно времето на бай Тошо, когато същите пенсионерки си викаха през балконите “Пуснаха кремвирши”.

Как така ще вдигнат двойно сиренето? – смутено се пита обикновения радетел за свободен пазар. Та нали в страната има стотици производители на сирене? Нали затова скачахме по площадите, за да имаме избор? Кой е този, дето вдига всичко?

Ето го отговора, г-н Наивник. Този дето вдига всичко е ортаклъка. Същият, който миналата година изигра една бездарна оперетка, глобявайки основните играчи с “мазната течност” заради картелизация на пазара и договорено вдигане на цените. Същият който им наложи глоба от общо двеста хиляди лева. Във връзка с това най-едрата риба сред тях пострада с някакви 70 хиляди. Колкото му е каското на колата. Малко по-късно се оказа, че всичките 14 фирми са в играта и те всичките бяха глобени общо 1.8 милиона лева. Поради тази причина и днес обикновеното олио е 4 лева шишето в София, докато в Берлин същото шише струва 39 евроцента.

Ортаклъка е този, който под формата на приватизация, назначи чужди компании да ни пускат тока, а те вместо да го пускат започнаха да го спират и да го вдигат, разбира се.

Ортаклъка е този, който години наред ни караше да плащаме най-скъпите GSM услуги в света, защото нямало свободни честоти за други оператори. После се оказа че има, но преди това Чорни&Правителство трябваше хубаво да си напълнят гушите.

Ортаклъка е този, който нацвъка по цялата страна магазините “За 1 лев”. Бидейки неспособни да осигурят елементарен жизнен стандарт на хората, нашите управници станаха ортаци с босовете на контрабандата. Отвориха им каналите и години наред се опитват да ни докажат, че един боклук докаран чак от Китай и след като му е платено митото, може да струва един лев. А пък балирането на нашия си боклук, закаран до Кремиковци – 20 лева за една бала.

Това е положението, г-н Наивник. Ако случайно името ти е Ивайло Калфин и искаш да правиш “системни реформи”, хич не ти завиждам.

Нито на тебе, нито на шефа ти.

ДА СЕ ВЪРНЕМ ГОДИНИ НАЗАД

МАФИЯТА - ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ

http://robstvo.hit.bg/0009.htm

ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА СНИМКИТЕ /или СНИМКИ, С ИЗВИНЕНИЕ/

Това, което виждате е обикновен квартален магазин в центъра на Берлин. Снимките са малко кофти, с извинение.

На следващата снимка виждате актуалната цена на едно кило олио в центъра на Берлин. Тя е 39 евроцента. С извинение - 80 стотинки български пари.

В Берлин 2 кила червен лук или 2 кила и половина картофи се продават срещу 79 евроцента -1.60 лева български пари, с извинение.

Сега да хвърлим поглед на луксозните стоки, тези дето вгорчават живота на отрудения берлинчанин. Италианско олио - 99 евроцента -1.80 наши пари, с извинение.

Чилийско каберне совиньон - 1.39 евро - 2.80 наши пари, с извинение.

Консерва сардини - 49 евроцента - 1 лев наши пари, с извинение.

Германците явно имат голям проблем със сливите. Цените им се движат между 89 и 99 евроцента, за разлика от кивито, което е 60 стотинки наши пари. С извинение.

Тези снимки ми изпрати онзи ден моят син, който се извинява за лошото качество.

Не посмял да си купи фотоапарат защото мислел, че са много скъпи.

После разбрал, че се е минал, но вече си бил похарчил паричките.

Тъй като обича да пие бира, с извинение.

Като го попитах, кога възнамерява се върне в България, той ми отговори, че се извинява, но не можел да каже с точност.

За в. Поглед - София-Берлин-София

Живко Желев & син, с извинение

ДЕМОКРАЦИЯТА НА ДИЛЕТАНТИТЕ

Упражненията с демокрацията в България стигнаха своя апогей. Оттук нататък - няма накъде. Понятието се е превърнало в мантра, с която нашите “елити” вече 18 години облъчват населението. Клишето “демокрация” беше взето на въоръжение веднага след 10 ноември, разпечатано в безброй екземпляри и с него се накичиха партии, движения, вестници, да не говорим са десетките фондацийки и “институти”, които тогава връзваха гащи с парите на Джордж Сорос, а днес необезпокоявани паразитират върху нашите данъци. Никой от тях, междувременно, не обясни, че в пряк превод тази дума означава народовластие, тоест – власт на народа. За онова време изглежда звучеше твърде “комунистически”.

По-късно, когато демократичният преход се прояви като чисто криминален и беше определен като такъв и от Европа, нашите управници започнаха да се упражняват върху една фраза на Уйнстън Чърчил. Той бил казал, че демокрацията може би не е най-добрия начин за управление, но по-добър не бил измислен. Този неточен цитат е, може би, първият ярък пример за това как българските “елити” впрегнаха демокрацията в циганската каруца на “преходния” хайдутлук. Всъщност Чърчил е казал следното: “It has been said that democracy is the worst form of government except all the others that have been tried.”. Заявлението е направено през 1947 година пред Камарата на общините и преводът звучи така:

„Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се казва, че тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога.“

Но афористичния стил и дълбокия хумор на английския държавник явно не са по силите на нашите властници. Техните възможности стигат дотам да сглобят някакъв що-годе цитат, които трябва да ни внуши следното: А бе щом Чърчил го е казал – това е положението. Ние ще я караме както си знаем, пък вие ще търпите.

А това, което иска да ни внуши сър Уинстън, се съдържа в първата част на изявлението му. Той казва, че не бива да възприемаме демокрацията като универсален пенкилер. Тя нито е “премъдра” от самосебе си, нито е “съвършена”. Ако преведем това с езика на модерните термини – демокрацията е само дънната платка на общественото устройство. И децата знаят, че компютърът не работи само с тази платка, а му трябват още - бърз процесор, рам-памет, твърд диск и разбира се модерен софтуеър. Но тъй като не съм убеден, че нашите лидери могат успешно да минат теста “Това го знае всяко хлапе”, ще добавя и едно популярно сравнение. Господата трябва да знаят, че за да се движи колата, освен едното голо шаси, й трябват, като минимум, надежден двигател и внятен шофьор. Демокрацията е необходимо условие, но не е достатъчно.

Да започнем, прочие, от шофьорите. Бегъл поглед върху срамната история на “прехода” показва че няма друг период в българската летопис, при който за толкова кратко време в управлението да нахлуват толкова много дилетанти.

Ако се върнем далеч назад в турското робство /например чрез трудовете на Иван Хаджийски/ ще видим, че бъдещата капиталистическа класа на България се е формирала близо 1 век от средите на така нареченото еснафско съсловие. Неговата цехова, а и кланово-семейна затвореност, въвежда и устоява десетилетия наред железни правила. Чиракът чиракува минимум три години преди въобще да си въобрази, че може да стане калфа. Калфата работи за своя майстор седем години, преди да посмее да попита за свой собствен дюкян. В повечето случаи чака майсторите да го посочат. Избирането на нов майстор и вписването му в кондиките е тест, които няма да е по силите на днешия “истаблишмънт”. Поради това, че се провежда абсолютно прозрачно, пред погледа на всички майстори от населеното място. Няма редене на листи и тайно гласуване. Майсторите питат за всичко – от уменията в занаята до личния живот. Питат за всичко и пред всички. Чак тогава ставаш майстор – ако Те решат. Тоест ако реши експертното общество. А посвещаването ти в този ранг става със съгласието на даскала и попа – тоест в присъствието на тогавашното гражданското общество.

Най-успешните представители на тази прослойка година преди Освобождението фактически държат монопола върху обличането на армията в Османската империя. От техните среди се раждат глобални магнати като Евлоги и Христо Георгиеви, които не просто търгуват, а снабдяват цели държави и осигуряват логистиката на цели армии.

Първото нахлуване на дилетанти в управлението на България става в периода след 9 септември 1944 година. Въпреки че сред комунистическия елит има и видни интелектуалци, все пак връх вземат представителите на т.н. “шаячна правда”. Но ако изключим тежката идеологическа анамнеза, комунистическите управници бързо се усещат, че не могат нищо друго, освен “да управляват”. София бива възстановена след войната за не повече от 3-4 години и то със силите на все още “буржоазните” инженери. По онова време /до 1947-48 г./ са вдигнати от руините близо 3000 жилищни и индустриални сгради. Разбира се - успоредно върви и “партийната” работа, която изпраща десетки буржоазни експерти в Белене. И тяхното заместване със съветски специалисти. Кадрите на Сталин, които въпреки зловещия афоризъм на своя вожд “Няма човек – няма проблем”, превърнаха Русия в индустриална страна и грозна военна сила. Колкото и да ни е терсене, ние и до ден днешен ползваме инфраструктурата на тоталитаризма. От енергийните системи до язовирите, от Аспарухов мост до виадуктите и тунелите на Витиня, тоест всичко онова, което не посмяхме да разрушим.

Бъдещите историци доста ще си поблъскат главите около последвалия период - прехода към демокрация. Най-напред върху въпроса - защо още в първите години автентичните дисиденти и наследниците на буржоазна България бяха изолирани от политическия живот? Защо старите фамилии /с малки изключения/ останаха извън Народното събрание и изпълнителната власт? Защо експертния и професионален потенциал на страната бива държан години наред далеч от кормилото на държавата?

Впрочем първосигналния отговор е даден отдавна. Той звучи приблизително така – комунистическата номенклатура и ДС превърнаха своята политическа власт в икономическа. Те се внедриха навсякъде и не позволиха на автентичните демократи да оглавят управлението. Логичен отговор, но уви неизчерпателен. Тъй като поражда други, по тежки въпроси.

Като следващите няколко. Ако вездесъщата и всемогъща ДС дърпа конците на всичко и всички, защо позволи на сцената да излязат ръководители от втори и трети ешелон на бай Тошовото управление? Та нали последния, най-прецизен филтър беше в техни ръце. Защо позволи създаването и просперитета на етническа партия, която в организационен план е явно по-силна от нейната собствена? Защо допусна и продължава да допуска “смесени” бизнес бракове между децата на комунистите и техните противници? Впрочем и ДС, и КГБ и МИ-5 и ЦРУ са консервативни структури. Тяхната задача е да поддържат статуквото със средствата на конспирацията. Никъде в света и никога в историята спецслужбите не режат клона, на който седят. Те са майстори на превратите, а не на революциите.

Ако приемем определението, че революцията е антисистемен подход към общественото устройство, то трябва да се съгласим, че след 10 ноември у нас ние направихме точно това. А още по-точно – революция на дилетантите.

Всяка революцията по правило бива последвана от системни действия и мерки /често репресивни/ за установяване на новото статукво. Работата е там, че дилетантите, на които се падна честта да въведат демокрацията в България, май не бяха наясно по въпроса. Тези дейци в интервюта по медиите сами си признаха, че след падането на Тодор Живков въобще не са знаели какво да правят. Но това е малката беда. Осемнадесет години след десети ноември, огромното мнозинство от българския народ е убедено, че те все още не знаят какво да правят.

Липсата на системен подход при решаването на основните проблеми пред държавата може да бъде илюстриран със стотици примери. Но най-яркия от тях, е, че през тези години нито веднъж не беше огласен що годе ясен план за развитието на страната, в коя�